— Куилън ли се опитва да разбие „Хо-Пак?“ — попита брокерът.
— Тя е вече под обсада. Искаш ли да купиш дяловете?
— Не, дори ако от това ти зависи живота! И „Струан“ ли продаваш по-ниско?
— Не. Аз не.
— Господи, това изобщо не ми харесва.
— Тихо, Хари — каза някой. — Веднъж пазарът да се оживи, това е важното.
— Страхотен ден, а? — подхвърли друг брокер. — Започна ли катастрофата? Аз ликвидирах моите, продадох тази сутрин. Сигурно предстои фалит, нали?
— Не зная.
— Шокиращо е за „Струан“, нали?
— Вярваш ли на всички слухове?
— Не, разбира се, но една дума, където трябва и е достатъчно, какво?
— Не вярвам.
— „Струан“ е паднал с 3.5 пункта за един ден, приятелче и вече много хора вярват — каза друг брокер. — Тази сутрин аз продадох моите акции от „Струан“. Ричард ще устои ли на натиска?
— Това е в ръцете на… — Джоузеф се готвеше да каже на Бога, но се сети, че бъдещето на Ричард Куанг е в ръцете на вложителите и те вече бяха решили съдбата му. — Джос — каза той тъжно.
— Да. Да се благодарим на Бога, че получаваме при всички положения комисионните си — и при пир и при глад, много весело, нали?
— Много весело — повтори като ехо Стърн, ненавиждайки самодоволния английски акцент на изключителните английски училища, в които не бяха го допуснали, защото е евреин. Той видя, че Форсайт остави телефона и погледна дъската. Още веднъж той измрънка предложението си. Форсайт му кимна да се приближи. Той се промъкна през тълпата, без да го изпуска от очи.
— Купуваш ли? — попита той.
— Като му дойде времето, Джоузеф, стари приятелю — нежно добави Форсайт. — Между нас казано не можеш ли да разкараш Куилън от гърба ни? Имам повод да мисля, че е в съдружие със Саутбай.
— Това публично обвинение ли е?
— О хайде, само мое лично мнение, за Бога! Не четеш ли колоната на Хаплей? Тай-пановете и големите банки разпространяват слухове? Много добре знаеш, че Ричард е силен.
— Ричард е толкова силен колкото и… Ротшилд! Ти знаеш, че има повече от билион в ре…
— Аз бях свидетел на катастрофата през 1929 година, момче. Имаше трилион в резерв, независимо от това всички се разориха. Въпросът е до пари, кредити и ликвидност. И доверие. Купуваш ли, да или не?
— Вероятно.
— Докога ще можеш да удържаш?
Форсайт го погледна.
— Докато трябва. Аз съм борсов посредник. Изпълнявам нареждания. Независимо дали продавам или купувам получавам четвърт процент.
— Ако клиентът плати.
— Ще трябва. При нас са акциите му, нали? Ние си имаме правила. Но докато мисля по тези въпроси — отивай си, по дяволите.
Стърн се засмя.
— Аз съм британец, ние отиваме на небето, не го ли знаеше? Мисля, че ще купи преди затварянето на борсата.
Беше три без петнадесет.
— Добре — каза Горнт. — Сега аз ис… — Той спря. И двамата се обърнаха, тъй като почувстваха промененото настроение в залата. Дънрос придружаваше Кейси и Линк Бартлет към бюрото на Алън Холдбрук, вътрешният брокер на „Струан“.
— Мислех, че днес повече няма да идва — каза подигравателно Горнт.
— Тай-панът никога не бяга от неприятностите. Не е в характера му. — Стърн ги наблюдаваше внимателно. — Изглеждат доста приятелски настроени. Може слуховете изобщо да не са верни, може Йан да сключи сделката с „Пар-Кон“ и да си направи плащанията.
— Няма да може. Тази сделка ще се провали. — Каза Горнт. — Бартлет не е глупак. Той трябва да е луд, та да влезе в тази загиваща империя.
— Не знаех до преди малко, че „Струан“ са длъжници на банка „Орлин“. И че „Тода“ трябва да си получи парите за корабите до седмица-две. Също и глупавите клюки, че „Виктория“ няма да подкрепи „Ноубъл хаус“. „Само празни приказки“ — ми каза Хавъргил.
— Какво друго би могъл да каже?
След малка пауза, Стърн се обади:
— Любопитно е, че всички клюки изплуваха днес.
— Много любопитно. Продай 200 000 от тези на „Струан“.
Очите на Стърн се разшириха и той сви рунтавите си вежди.
— Мистър Горнт, не мислите ли…
— Не. Прави каквото ти казват.
— Този път мисля, че грешите. Тай-панът е твърде умен. Той ще се възползва от цялата възможна подкрепа, която би могъл да получи. Вие ще изгорите.
— Времената се менят. Хората се менят. Ако „Струан“ са се разпрострели над кредита и не могат да плащат… Добре, приятелю, това е Хонконг и надявам се негодниците ще бъдат изправени до стената. Нека бъдат 300 000.