— Да се предложат на каква цена?
— На пазарната.
— Ще ми трябва време, за да намеря акциите. Трябва да ги продавам на малки количества. Трябва да…
— Какво искаш да кажеш, че моят кредит не е достатъчно добър за теб или че не можеш да осъществиш нормални борсови функции?
— Не. Разбира се, че не — отговори Стърн, страхувайки се да не засегне най-големия си клиент.
— Тогава продавай акции на „Струан“.
Горнт гледаше след него, докато се отдалечаваше. Сърцето му радостно биеше.
Стърн отиде при сър Луис Базилио от старата посредническа борсова фирма, „Базилио енд санс“, който лично притежаваше огромно количество акции на „Струан“, както и много солидни клиенти с големи количества. Взе назаем акции, върна се при дъската и регистрира голямото предложение за продаване в колоната за продаване. Тебеширът скърцаше звучно докато пишеше цифрата. Постепенно в залата настъпи тишина. Всички очи се обърнаха към Дънрос, Алън Холдбрук и американците, след това към Горнт и обратно към Дънрос. Горнт видя, че Линк Бартлет и Кейси го наблюдават и това му достави удоволствие, радваше се, че я вижда тук. Кейси носеше жълта копринена пола и блуза, златнорусата й коса бе вързана със зелен шал. Защо изглежда толкова сексуална — несъзнателно се питаше Горнт. — Странна покана витаеше около нея. Защо? Може би защото никакъв мъж не я задоволявал досега? Той й се усмихна, кимайки леко с глава. Тя отговори с полуусмивка. Поздравът му към Бартлет беше любезен. Линк му отвърна също толкова любезно. Погледът му се задържа, на Дънрос. Двамата мъже се взираха един в друг.
Тишината тегнеше. Някой се изкашля нервно. Всички съзнаваха важността на предложението и изводите от него.
Стърн повтори цифрите с тебешира. Холдбрук се наведе към Дънрос и се консултира с него, последният вдигна рамене и кимна с глава, след това се обърна и започна тихо да говори е Бартлет и Кейси.
Джоузеф Стърн чакаше. След това някой предложи да купи част и започна пазарлък. Скоро 50 000 акции промениха собственика си и новата им пазарна цена стана 24.90. Той промени цифрата от 300 000 на 250 000 и отново зачака. Продаде още малко, но голямото количество остана. След това, понеже нямаше купувачи, се върна на бюрото си и седна.
— Ако същата цифра остане до утре, това няма да е добре за „Струан“, изобщо няма да е добре.
— Да. — Горнт продължаваше да гледа Кейси. Тя напрегнато слушаше Дънрос. Той се облегна назад и се замисли за момент. — Продай нови 100 000 на „Хо-Пак“ и още 200 000 на „Струан“.
— Господи, мистър Горнт, ако „Струан“ загине целият пазар ще стана нестабилен, дори вашата компания ще загуби.
— Ще има приспособяване, много приспособявания, разбира се.
— Ще има кървава баня. Ако „Струан“ фалира ще последват и други компании, ще бъдат пометени хиляди инвеститори и…
— Аз нямам нужда от лекция върху икономиката на Хонконг, мистър Стърн. — Ако не искаш да изпълняваш инструкции ще прехвърля бизнеса си при друг.
Стърн почервеня.
— Аз ще… Първо трябва да събера акциите. Това количество… да взема тази сума.
— Тогава съветвам те да побързаш! Искам да го видя на дъската днес!
Горнт го видя да отива, наслаждавайки се неимоверно на момента.
„Копелдак — мислеше той. — Борсовите посредници са само паразити, абсолютно всички“. Той се чувстваше абсолютно сигурен. Парите на Бартлет вече бяха прехвърлени на неговата сметка. В този момент можеше да започне да купува обратно и пак щеше да е с милиони напред. Доволен насочи вниманието си към Кейси. Тя го наблюдаваше. Не можа да прочете нищо в погледа й.
Джоузеф Стърн обикаляше брокерите. Отново се спря пред бюрото на Базилио. Сър Луис Базилио отклони поглед от дъската и му се усмихна.
— Какво, Джоузеф? Искаш да вземеш на заем още акции на „Ноубъл хаус“?
— Да, моля.
— За Куилън? — попита сър Луис. Той беше прекрасен възрастен мъж, елегантен, много слаб и в края на седемдесетте — тазгодишният председател на съвета, който ръководеше борсата.
— Да.
— Ела, седни тук, дай да си поговорим, приятелю. Сега още колко ще искаш?
— 200 000.
Сър Луис се намръщи.
— 300 000 на дъската — нови 200 000? Това тотална атака ли е?