— Той… той не го каза, но мисля, че е.
— Колко жалко, че тези двамата не могат да се помирят.
— Да.
Възрастният мъж помисли малко и след това каза още по-тихо:
— Аз обмислям прекратяване на сделките с акции на „Хо-Пак“, а от обяд и за акциите на „Ноубъл хаус“. Много съм обезпокоен. Точно в този момент фалитът на „Хо-Пак“, чифтосан с фалит на „Ноубъл хаус“, може да разбие целия пазар. Мадона, невероятно е „Ноубъл хаус“ да фалира, това би повлякло стотици от нас, може би цял Хонконг, немислимо.
— Може би „Ноубъл хаус“ се нуждае от щателна ревизия. Мога ли да взема на заем 200 000 акции?
— Първо ми отговори на това, да или не и ако е да, докога: Трябва ли да преустановим с „Хо-Пак“? Трябва ли да преустановим „Ноубъл хаус“? Аз подложих на гласуване всички други членове на съвета, освен теб, те са разделени почти наполовина.
— Нито единият, нито другият някога са били оставяни висящи. Ще бъде лошо да се остави в нерешено положение и „Хо-Пак“ и „Ноубъл хаус“. Това е свободно общество — в най-добрия смисъл. Трябва да оставиш нещата естествено да се решат, „Струан“ и Горнт и всички останали, нека най-добрият да застане начело и най-слабият… — Стърн поклати уморено глава. — За мен е лесно да го кажа, Луис, аз не съм голям инвеститор в нито една от двете.
— Къде са твоите пари?
— В диаманти. Всички евреи имат нужда от дребни неща, неща, които могат лесно да се пренасят и лесно да се укриват, неща, които бързо се обръщат в пари.
— Тук няма причини да се страхуваш, Джоузеф. Колко години семейството ти е тук и просперира? Виж Соломон — те със сигурност са най-богатата фамилия в Азия.
— За евреите страхът е начин на живот. И това да бъдат мразени.
Старият мъж отново въздъхна.
— Ах този свят, този прекрасен свят, колко прекрасен би могъл да бъде.
Телефонът на бюрото му позвъня и той вдигна слушалката. Ръцете му бяха малки, португалският му звучеше мелодично и гладко за Стърн, независимо, че нищо не разбираше от езика. Разбра единствено обръщението, „Синьор Мата“ казано много почтително няколко пъти, но името не значеше нищо за него. След малко сър Луис затвори телефона, много замислен.
— Финансовият секретар се обади, страшно е обезпокоен. Има парламентарна делегация тук и банков фалит ще бъде нещо много лошо за нашия имидж, лошо ще е за всички. — Посъветвах го да предложи закон, който губернаторът да подпише — банките да бъдат управлявани, както се прави в Англия и горкото момче едва не припадна. Не трябва да си правя такъв майтап. — Стърн се усмихна заедно с него. — Като че ни е дотрябвала намесата на правителството! — Погледът му стана сериозен. — И така Джоузеф, гласуваш ли да не се намесваме — или да оставим висящи акциите на едната или на двете, ако решим така докога?
Стърн погледна часовника. Ако сега отиде при дъската, още имаше време да регистрира и двете предложения и да предизвика Форсайт. Беше вълнуващо да държи две съдби в ръцете си, независимо че е временно.
— Може да е много хубаво, а може да е и лошо. Как са гласовете дотук?
— Казах ти, почти еднакви.
Последва раздвижване и двамата мъже погледнаха нагоре. Ново количество акции на „Струан“ смениха собственика си. Цената беше паднала на 24.70. Филип Чен се беше надвесил над бюрото на Холдбрук.
— Горкият Филип, не изглежда добре — каза със състрадание сър Луис.
— Не. Жалко за Джон. На мен той ми харесваше. Има ли нещо ново за Бившите вълци? Мислиш ли, че вестниците преувеличават?
— Не. Не мисля. — Старите му очи примижаха. — Не повече от теб, Джоузеф.
— Какво?
— Искаш да оставиш този ден да свърши, нали? Това ли искаш?
— Какво по-добро решение може да има?
— Ако не бях толкова стар, щях да се съглася с теб. Но тъй като съм толкова стар и тъй като не съм сигурен в утрешния ден, а и не зная дали ще го дочакам, предпочитам драмата да стане днес. Много добре. Няма да броя твоя глас този път и тъй като съветът е в безизходно положение, решението ще взема аз. Можеш да заемеш 200 000 акции на „Ноубъл хаус“ до петък, до петък в два часа. Тогава мога да си ги поискам обратно — аз трябва да мисля и за себе си! — Проницателните, но любезни очи на покритото с бръчки лице подканиха Стърн да се изправи. — Какво ще направиш сега, млади приятелю?
Джоузеф Стърн се усмихна тъжно.
— Аз съм само борсов посредник.
Той отиде до дъската и с твърда ръка записа в колоната за продаване на „Хо-Пак“. След това в настъпилото затишие отиде и записа и в колоната на „Струан“ много ясно предложената за продаване цифра, съзнавайки, че е в центъра на събитието. Чувстваше омразата и завистта. Повече от 500 000 акции на „Струан“ се предлагаха за продан, повече отколкото някога са били продавани в историята на стоковата борса. Стоеше, очаквайки звънецът да оповести края на работния ден. Отново суматоха, предизвикана от любопитство, когато Суржани, купи известно количество акции, но се знаеше, че е привърженик на „Струан“ и поддръжник на фамилията Дънрос. Независимо, че купи 150 000, това не промени много чудовищно голямото предложение на Горнт. Тишината в залата болезнено тегнеше. Оставаше само една минута.