Без да се смути Суслов взе другата, чукнаха се, пиха до дъно и си наляха отново.
— Наздраве!
— Вие ли ми изпратихте бележката?
— Имам вести от съпругата ви.
— Аз нямам съпруга. Какво искаш от мен, ПРИЯТЕЛ? — Начинът, по който го каза, звучеше обидно. Той видя огънчето неприязън в очите на Суслов.
— Този път извинявам грубостта ти, Алексей Иванович, — каза с достойнство Суслов. — Нямаш причини да си невъзпитан с мен. Никакви. Обидил ли съм те?
— Кой всъщност си ти?
— Името на съпругата ти е Несторова Микейл и баща й е принц Анатолий Сергеев, чийто земи са се простирали над Караганда, което не е далеч от фамилните ти земи на изток от Урал. Той е бил казак, нали, велик казахски принц, когото някои хора са наричали Косакс?
Травкин запази спокойствие, но кръвта се дръпна от лицето му. Той се протегна и наля чашите, бутилката все още беше наполовина пълна.
— Това е хубава водка, не като тази пикня, която тук продават. Откъде я купуваш?
— От Владивосток.
— А. Бил съм там. Мръсен град, но водката е добра. Сега кажи си истинското име и какво искаш от мен?
— Ти познаваш добре Йан Дънрос, нали?
Травкин се сепна.
— Аз тренирам конете му… аз съм… това е третата ми година при него, защо?
— Искаш ли да видиш принцеса Несторова и…
— Господи милостиви, който и да си ти за Бога, казах ти, че нямам съпруга. Сега за последен път те питам, какво искаш от мен?
Суслов напълни чашите и продължи с още по-любезен тон.
— Алексей Иванович Травкин, твоята жена, принцесата, сега е на шестдесет и три години. В момента живее в Якутск на…
— На Лена? В Сибир? — Травкин помисли, че ще му се пръсне сърцето. — Какъв Гулаг е това, проклетнико!
Келнерът от съседното помещение, където сега нямаше никой, моментално подаде глава, но след това се прозя и пак се зачете.
— Това не е Гулаг, защо трябва непременно да е Гулаг? — каза Суслов със сериозен глас. — Принцесата замина за там по собствено желание. Тя живее там от времето, когато напусна Курган. Нейната… — Суслов бръкна в джоба си и извади портфейла си.
— Ето това е нейната дача в Якутск — каза той, поставяйки фотография на масата. — Принадлежи на нейното семейство, предполагам.
Дачата бе обвита в сняг сред горска просека и с добре поддържана ограда. Изглеждаше чудесно с виещ се нагоре пушек от комина. Дребна загърната фигура се усмихваше весело към камерата — лицето твърде далече, за да бъде видяно ясно.
— И това е моята съпруга? — каза Травкин с груб глас.
— Да.
— Не вярвам!
Суслов постави долу нова фотография. Портрет. Жената беше с побелели коси, в края на петдесетте или шестдесетте и независимо, че грижите на целия свят се бяха отразили там, лицето й все още имаше излъчване. Топлината на израза й сякаш го докосна и той се пречупи.
— Ти… ти КГБ проклетник — изсъска дрезгаво той, сигурен, че бе я разпознал. — Вие, мръсни човекоядци…
— За това, че я открихме ли? — ядоса се Суслов. — За това, че се погрижихме за нея, не я закачахме и не я изпратихме в… лагер, което всички вие заслужавахте? — възмутен, той си наля още водка. — Аз съм руснак и съм горд, че съм, а ти си захвърлен емигрант. Баща ми и неговият баща са били притежавани от един от вашата класа. Баща ми е умрял на една от барикадите през 1916 година, майка ми също — преди да умрат от глад. Те… — С голямо усилие се овладя. След това продължи с променен тон, — съгласен съм, че има много да се прощава и да се забравя от двете страни, всичко това е минало, но ще ти кажа: ние, съветските — не всички сме животни — не всеки от нас. Не сме, като палача Берия и сатаната убиец Сталин. Не всички. Той извади кутията си с цигари. — Пушиш ли?
— Не. Ти от КГБ ли си или от ГРУ?
КГБ беше съкращението на Комитет за Държавна сигурност, ГРУ — на Главно разузнавателно управление. Това не бе първият им опит да го вербуват. Преди винаги успяваше да се измъкне със своята измислена, безцветна история за прикритие. Но сега го бяха пипнали. Този тук, знаеше твърде много за него, твърде много истина. Кой си ти копеле? И до какво се домогваш?
— Съпругата ти знае, че си жив.
— Не е възможно. Тя е мъртва. Тя е била убита от тълпите, когато нашите… когато нашият дом в Курган беше обграден, запален, разрушен — най-красивият, най-незащитеният дом на стотици мили.