— Добре. Тук в Хонконг — сърцето на Травкин подскочи от вълнение.
— В замяна на какво?
Суслов си загаси фаса.
— Информация. И сътрудничество.
— Какво?
— Искам да знам всички за тай-пана на „Ноубъл хаус“, всичко каквото си правил в Китай, кого познаваш там и кого си срещал там.
— И сътрудничество за какво?
— По-късно ще разбереш.
— В замяна на което ще доведете съпругата ми в Хонконг, така ли?
— Да.
— Кога?
— За Коледа.
— Как бих могъл да ви вярвам?
— Не можеш. Но ако ни сътрудничиш, тя ще е тук за Коледа.
Травкин гледаше към двете фотографии, с които Суслов си играеше, след това забеляза израза на лицето му и стомахът му се обърна.
— При всички положения, трябва да си честен с мен. С или без твоята жена, принц Курган, винаги ще имаме сина ти и семейството му, като заложници.
Травкин допи последната си водка.
— Сега разбрах какво всъщност сте вие. С какво искаш да започна.
— С тай-пана. Но първо искам да отида до тоалетната. — Суслов се изправи, попита келнера, къде е тоалетната и излезе през кухнята.
Останал сам го обзе отчаяние. Той вдигна от масата снимката с дачата, която Суслов не беше взел и се взря в нея. Очите му се изпълниха със сълзи. Избърса ги и почувства пистолета под рамото си, но сега това не помогна. С цялата си вътрешна сила, реши да бъде разумен и да не вярва, но със сърцето си знаеше, че ще направи всичко, ще рискува всичко, за да я види.
Години наред се бе мъчил да отбягва тези ловци, знаейки, че е преследван. Беше начело на белите в своя район по продължение на Транссибирската железопътна линия и уби много червени. Накрая се умори от убийства и през 1919 година замина за Шанхай, за да се установи там, докато японците нахлуха. Избяга и се присъедини към китайските партизани, пробивайки си път с оръжие на юг и запад до Чанкинг, там се присъедини към други мародери, англичани, французи, австрийци, китайци, към всеки готов да плаща, до момента на безусловната капитулация на Япония и тогава обратно в Шанхай и съвсем скоро отново трябваше да бяга. Винаги бягащ.
Кълна се в Божията кръв, скъпа моя, аз зная, ти си мъртва. Зная го. Каза ми го един, който видял, как обграждат дома ни, видял как се нахвърлят върху теб…
Но сега?
Наистина ли си жива?
Травкин с омраза погледна вратата на кухнята, убеден, че винаги ще бъде гонен докато не се увери, че тя е мъртва. Кой е този лайнар? Как са ме открили?
Намръщен продължи да чака и да чака и изведнъж обзет от паника отиде да го потърси. Тоалетната беше празна. Изскочи на улицата, но видя само непознати хора. Мъжът беше изчезнал.
В устата си имаше гаден вкус и му се повръщаше от лоши предчувствия. За Бога, какво ли иска от тай-пана?
32
— Хелоу, Йан, — каза Пенелоуп. — Рано си у дома! Как ти мина деня?
— Добре, добре — отговори Дънрос разсеяно. Освен всички бедствия, точно преди да си тръгне от офиса му се обади Брайън Куок и му каза, наред с многото неща и това, че вероятно А. М. Г. е бил убит и го предупреди да вземе сериозни предпазни мерки.
— Ох, това е един от онези дни, нали? Искаш ли да пийнем нещо? Да! Какво ще кажеш за шампанско?
— Чудесна идея — той видя нейната усмивка и отвърна много по-сърдечно — Пен, ти четеш мисли!
Шампанското вече беше изстудено в кофичка с лед, бутилката отворена, в две чаши налято и една празна чаша, чакаща него.
— Кейти е горе. Чете на Глена, преди заспиване — каза Пенелоуп, наливайки му вино. — Тя… тя току-що ми каза за… за болестта си.
— Ох. — Той взе чашата. — Благодаря. Ендрю как е приел съобщението й? Той нито не спомена пред мен днес.
— Тя ще му каже тази вечер. Шампанското е за кураж. — Пенелоуп погледна с болка към него. — Тя ще се оправи, Йан, нали?
— Мисля, че да. Имах дълъг разговор с доктор Тулей. Той ме обнадежди, даде ми имената на трима специалисти в Англия и на още трима в Америка. Пуснах телеграма за назначаване на преглед при тези от Англия и доктор Фергюсън им изпрати епикризата — всичко ще е там, когато вие пристигнете.
Тя пийваше от виното. Лек бриз правеше знойният ден много по-поносим. Френските прозорци бяха отворени към градината. Беше около шест часа.
— Мислиш ли, че трябва веднага да тръгнем? Ако отложим с няколко дни ще бъде ли от значение?