— Не мисля.
— Но трябва да заминем, нали?
— Ако беше ти, Пен, вече щяхме да сме в самолета за там.
— Ако ти съобщя.
— Щеше да ми кажеш.
— Предполагам, че щях. Направих резервация за утре. Кейти също смята, че така трябва да постъпим. Заминаваме с полета на БОАК.
Той се сепна.
— Клаудия не ми е казала.
Тя се усмихна.
— Сама направих резервацията. Много съм способна. За Глена, мен и Кейти. Можем да вземем със себе си и изследванията. Помислих, че Кейти трябва да замине сама, без децата. Те ще са добре с амите.
— Така е най-добре. Доктор Тулей бе твърд по въпроса, да не се преуморява. Това било най-важното, каза той, много почивка. — Дънрос й се усмихна. — Благодаря, Пен.
— Колко страшно, нали?
— Най-лошото, Пен. Няма лечение. Той мисли… той мисли, че медикаментите ще спрат развитието на болестта. — Допи чашата си и наля и на двамата. — Някакви съобщения?
— Ох, извинявай! Да, на шкафа са. Обаждаха се от Марсилия преди малко.
— Сюзан?
— Не. Мистър Делан.
— Той е наш агент там.
— Колко жалко за младия Борже.
— Да. — Дънрос набързо прегледа съобщенията. Джонджон от банката, Холдбрук, Филип Чен и неизбежното „моля обади се на Клаудия“. Той въздъхна. Само преди половин час бе излязъл от офиса и трябваше да й се обажда. Няма покой за грешниците.
Достави му голямо удоволствие, че засече Горнт на борсата. Това, че в момента нямаше пари да плати не го тревожеше. Помисли си, че има пет дни на разположение. Всичко ще се оправи — ако съдбата пожелае. Да, джос!
Откакто се обади неговият борсов посредник, обзет от паника и му съобщи за слуховете, които се разнасяха из борсата, той се мъчеше по всякакъв начин да осигури защитата им срещу внезапната, неочаквана атака. Заедно с Филип Чен, Холдбрук, Гавалан и де Вил се свързаха с притежателите на голямо количество акции на „Струан“ и ги успокоиха. Помолиха да отказват големи количества заем на Горнт, да го оставят висящ, като му дават малки бройки тук и там. На съвсем малко негови хора се довери, под абсолютен секрет, че сделката с „Пар-Кон“ е подписана и предстои да се постави печата на „Струан“ и че това ще даде страхотна възможност да бъде размазан „Ротуел-Горнт“ веднъж завинаги.
— Ако Горнт продава под пазарната цена, негова си работа. Ще се правим на уязвими, но ще поддържаме акциите. След това в петък анонсираме, те се вдигат и той ще си изгуби дори ризата, връзката и панталоните, — така казваше на всички. — Ще си вземем въздушните линии заедно с неговите, както и корабите. Въздушният и морският транспорт в Азия ще са наши.
Беше внушавал доверие цял ден, без сам да е сигурен. Много големи притежатели на негови акции му звъниха, изнервени от ситуацията на борсата, но той успя да ги успокои. Двамата Тайтфист Танг и Фор Фингър Уу притежаваха количества акции на „Струан“. Той звъня и на двамата следобед, за да получи съгласието им да не дават в заем или продават до края на следващата седмица. Съгласиха се, но не му беше лесно да ги склони.
Горе-долу успях да се справя с началния етап на атаката. Утре ще разберем истинската история — или в петък. Дали Бартлет е враг, приятел или Юда?
Почувства надигаща се ярост, но я овладя. Любопитно е, че всичко, което Бартлет каза вечерта на партито — всички тези толкова секретни неща, които така леко и неочаквано разкри, за да сломи защитата ми — като по чудо минаха през борсата, като тайфун. Кой е шпионинът? Кой му е дал информацията? Дали и той не е шпионин на „Севрин“? Да оставим това, за момента всичко е предпазено, така мисля.
Дънрос отиде на телефона и помоли за телефонен разговор с мистър Делан.
— Дали Сюзан е пристигнала вече? — попита Пенелоуп.
— Мисля да. Ако самолетът е пристигнал по разписание. Сега е единадесет часа в Марсилия, не би трябвало да е нещо спешно. Колко жалко за Борже!
— Какво ли ще прави Аврил?
— Ще се оправи. Аврил ще си дойде у дома, ще отгледа детето и скоро ще срещне новия очарователен принц. Когато нейният син порасне ще работи за „Струан“, а дотогава тя ще бъде покровителствана и гледана.
— Вярваш ли в това, Йан — за очарователния принц?
— Да — твърдо каза той. — Вярвам, че всичко ще бъде добре. Всичко ще е добре, Пен, за нея, за Кейти, за… за всеки.
— Ти не можеш да носиш всички, Йан.
— Зная. Но никой от фамилията няма да има нужда от нещо, докато аз съм жив.