Жена му го погледна и си спомни времето, когато го видя за първи път, като млад бог, седнал в повредения си бомбардировач, който трябваше да се е разбил, но по чудо не бе.
Беше отдавна, преди хиляди години, в друг живот, помисли тя. Толкова ужасни дни. Дали ще загине днес или ще се върне? Дали ще умра аз днес при бомбардировките? Къде са мама и татко и дали само телефонът е повреден или целият дом е изчезнал, като хилядите други?
Един ден и това се случи и тя нямаше вече минало. Само Йан и неговите ръце, сила, сигурност, доверие, и ужасът, че може да бъде убит, като толкова други.
— Надявам се да е завинаги, скъпи — каза с нейния спокоен равен глас, искайки да скрие безграничната си любов. — Да. Искам да си безсмъртен!
Той й се усмихна с любов.
— Аз съм безсмъртен, Пен. Дори след смъртта си ще се грижа за теб, Глена, Дънкън, Ейдриън и за всички останали.
Тя го гледаше.
— Като Дърк Струан?
— Не — отговори той сериозно. — Той е личност, която няма да достигна. Дърк Струан е вечен — аз съм временен. — Много си сериозна тази вечер, а?
И двамата се засмяха.
— Мислех си само, колко е преходен животът, колко жесток, неочакван и безмилостен. Първо Джон Чен и сега Борже, Кейти… Кой ли ще е следващият?
— Би могъл да бъде всеки от нас. А дотогава ще бъдем, като китайците. Ще помним, че под небето всички гарги са черни. Животът е хубав. Боговете правят грешки и отиват да спят, така че ние правим най-доброто, което можем и никога не се доверяваме на белите хора!
Тя се разсмя, успокоена.
— Има моменти, Йан Струан Дънрос, когато много ми харесваш. Не мис…
Телефонът позвъня.
— О, хелоу, Ландо, — какво има?
— Надявам се, че не те безпокоя, тай-пан.
— Няма нищо. Току-що се прибрах. Какво мога да направя за теб?
— Извинявай, но аз оттеглям обещаните за подкрепа утре 15 милиона. Временно… Пазарът ме изнерви.
— Няма защо да се безпокоиш — каза Дънрос, стомахът му се обърна. — Това са трикове на Горнт.
— Наистина съм обезпокоен. Не е само Горнт. Също и „Хо-Пак“ и реакцията на целия пазар — каза Мата. — С навалицата пред банката проточена чак до „Чинг просперити“ дори и „Вик“… всички признаци са лоши и искам да почакам и да видя.
— Утре е решаващо, Ландо. Утре. Разчитах на теб.
— Утрои ли следващата ни златна поръчка, както поисках?
— Да, лично го направих. Получих по телекса потвърждение от Цюрих с обичайния код.
— Отлично, отлично!
— Ще ми трябва потвърждението на кредита утре.
— Разбира се. Ако изпратиш сега някого в нас, ще предам чек за цялата сума.
— Личен чек ли? — Дънрос недоумяваше. — От коя банка, Ландо?
— „Виктория“.
— Това са много пари, ако ги изтеглиш в този момент…
— Аз не ги изтеглям, само плащам за златото. Искам по-скоро да имам част от фондовете си вън от Хонконг за седмица-две и моментът е идеален за това. Нареди им да телеграфират още рамо сутринта. Да. Аз не тегля фондове, Йан, само плащам за златото. Ако бях на твое място щях да си осигуря ликвидни фондове.
Дънрос отново получи неприятно усещане в стомаха си.
— Какво си чул?
— Познаваш ме, аз съм по-страхлив от теб, тай-пан. Твърде скъпо ми струват моите пари.
— Не по-скъпо, отколкото на мен.
— Да. Ще се консултираме утре и тогава ще видим. Но не разчитай на тези 15 милиона. Съжалявам.
— Сигурно си чул нещо. Твърде добре те познавам. Кажи какво е? Знаеш, че с хартия не можеш да загърнеш огън, искам да кажа, тайна дълго време не се пази.
Последва дълга пауза, след което Мата съвсем тихо му каза:
— Казано под секрет, Йан, старият Тайтфист Танг продава големи количества. Той се е приготвил да продаде всичките си акции. Този стар дявол може да умира, но носът му е чувствителен, както винаги, когато има опасност да загуби и една медна монета, не си спомням някога да е грешил.
— Всичките си акции? — остро попита Дънрос. — Кога говори с него?
— Цял ден съм в контакт с него. Защо?
— Аз говорих с него следобед и той ми обеща да не продава или заема никакви акции на „Струан“. Променил ли си е мнението?
— Не. Сигурен съм, че не е. Не би могъл. Той няма акции на „Струан“.
— Има 400 000 дяла!
— Той не е имал, тай-пан, независимо, че количеството е приблизително 600 000 — сър Луис има твърде малко собствени акции, той е един от многото хора на Тайтфист Танг. Сър Луис се освободи днес от всичките 600 000. Слушай, млади приятелю, под абсолютен секрет ти съобщавам, защото искам да знаеш, да си предупреден: Тайтфист нареди на сър Луис да продава или дава на заем всички акции на „Ноубъл хаус“, още в момента на пускане на слуховете тази сутрин. 100 000 бяха пръснати между брокерите и незабавно продадени, останалите… половин милион, които ти купи от Горнт са на Тайтфист. Щом се разбра за започването на натиск върху „Ноубъл хаус“ и че Горнт продава под пазарната цена, Тайтфист каза на сър Луис да ги даде на заем и запази символично само 1 000. За лице. Когато борсата затвори Тайтфист беше много доволен. Беше с два милиона печалба.