Дънрос стоеше като вкаменен. Чу гласа си спокоен и непроменен и това му достави удоволствие, но беше шокиран. Щом Тайтфист е продал, Чинг ще направи същото и още дузини ще го последват, а това значи хаос.
— Старият негодник! — каза той, не трябва да му се забелязва. Грешката беше негова, не беше говорил навреме с Тайтфист. — Ландо, какво ще правиш с твоите 300 000 дяла — и отгоре?
Почувства колебанието на португалеца и стомахът му се обърна отново.
— Още са в мен. Купих ги при 16, когато за първи път обяви компанията за обществена, така че още няма защо да се безпокоя. Може би Аластър Струан беше прав, когато се обяви срещу преминаването към обществена компания — „Ноубъл хаус“ е уязвима само поради тази причина.
— Степента на нашия прираст е пет пъти по-голям от този на Горнт и ако не бяхме станали обществена компания, никога нямаше да издържим на бедственото положение, което наследих. Ние сме поддържани от „Виктория“. Все още имаме банковия запас и мнозинството в директорския съвет, така че трябва да ни подкрепят. Наистина сме много силни и веднъж да отмине тази временна ситуация, ще бъдем най-големият конгломерат в Азия.
— Вероятно. Но може би ще е разумно да приемеш нашето предложение, вместо да поемаш риска да бъдеш превзет.
— Не можех да приема тогава и сега също. Нищо не се е променило. — Дънрос тъжно се усмихна. — Ландо Мата, Тайтфист Танг и Гемблър Чин колективно му бяха предложили 20 процента от тяхното злато и от приходите от хазарт за 50 процента от „Струан“ — ако той я запази, като частна компания.
— Хайде, тай-пан, бъди разумен! Тайтфист и аз ще ти дадем още днес 100 милиона долара в брой срещу 50 процента собственост на „Струан“. Твоята позиция на тай-пан няма да бъде накърнена, ти ще ръководиш новия синдикат и ще оперираш с нашето злато и хазартните монополи, тайно или открито — при 10 процента лично възнаграждение.
— Кой ще назначи следващия тай-пан?
— Ти ще го направиш — след консултация с нас.
— Виждаш ли! Не е възможно. 50 процента контрол ви дава власт над „Струан“ и това не ми е разрешено. Това би значело да отрека завещанието на Дърк Струан, ще направи невалидна клетвата ми и ще ме лиши от абсолютния контрол. Съжалявам, не ми е възможно.
— Само заради клетвата към непознат, незнаен бог, в който не вярваш — в името на пират — убиец, който е мъртъв повече от сто години.
— Каквато и да е причината, отговорът е „Не, благодаря“.
— Така можеш много лесно да изгубиш компанията.
— Не. Помежду си „Струан“ и фамилията Дънрос, имаме 60 процента контрол при гласуване и самият аз гласувам целия капитал. Мога да загубя всичко материално, което притежаваме и да престанем да бъдем „Ноубъл хаус“, което в името на Бога няма да позволя да стане.
Последва дълго мълчание. След което Мата каза, както винаги, с приятелски глас:
— Нашето предложение важи за две седмици. Ако съдбата не е благосклонна към теб и се провалиш, предложението да оглавиш новия синдикат остава. Аз ще продам или дам в заем моите акции при цена 21.
— Под 20 — не при 21.
— Мислиш, че е възможно да паднат толкова ниско?
— Не. Само стар навик. 20 е по-добра цифра от 21.
— Да. Добре. Тогава да чакаме какво ще ни донесе утрешният ден. Пожелавам ти късмет. Лека нощ, тай-пан.
Дънрос затвори телефона и допи шампанското от чашата си. Оставиха го без гребла срещу течението. „Този стар негодник Тайтфист, — отново помисли Дънрос, възхищавайки се на съобразителността му — да приеме толкова неохотно молбата да не продава или заменя акции на «Струан», знаейки, че са му останали само 1 000, че приходите от почти 600 000 са били вече осигурени — това старо копеле, няма равен на себе си при преговори. Толкова умно от тяхна страна, че подновиха предложението си сега. 100 милиона! Господи, това ще спре Горнт завинаги. Мога да ги използвам и да го размажа, да превзема «Ейжън пропърти» и да пенсионирам Дънстън. След това мога да предам «Ноубъл хаус» на Жак или Андрю в страхотна форма…