— Момиченце — продължи баба Дънрос смеейки се онази вечер, когато зимният вятър свиреше в пустото поле. Навън — лапавица, те вътре на топло пред огъня в камината, на сигурно място, далеч от бомбите, нахранени и без никакви грижи, освен Йан бързо да оздравее — … беше време, когато този Дънрос беше на шест години, о да, имаше ужасен нрав. Баща му Колин беше в онази гореща страна, както винаги, така че този Дънрос идваше в Аир през ваканцията. Да ме види и аз му разказвах истории за рода, за дядо му и прадядо му, но този път нищо не можеше да отвлече дявола, който се бе вселил в него. Беше вечер, като тази и аз го изпратих навън при Шриикинг трий… — Старата жена пак започна да се смее, пийна уиски и продължи да разказва. — Да, и младият дявол излезе, вихрушката понесе фустанелата му, той прокле дървото. О да, малкото зверче изхвърча в гората преди гнева си и като се върна го попитах:
— Добре ли го натупа?
— Да, бабо — добре го натупах, най-големия бой, който заслужава.
— И сега си спокоен?
— Не напълно, бабо, но съм изморен.
И точно тогава, момиченце, точно в този момент се чу страхотен трясък и цялата къща се разтресе, като че бе настъпил краят на света. Малката рожба изтича навън да види какво се е случило, последвалата светкавица бе разбила на парчета Шриикинг трий.
— О, бабо — възкликна той с пискливия си глас, когато се върна вътре — това беше най-доброто ругаене, което съм правил досега. Мога ли да го направя пак?
Йан се разсмя.
— Това са приказки, не си спомням такова нещо. Ти си измисляш, бабо!
— Шшт! Ти тогава беше на пет или шест години и следващия ден отидохме на горската просека и избрахме друго дърво, което ще видиш утре, момиче, благословихме го в името на рода и аз казах на Йан да бъде по-внимателен с проклятията си следващия път!
Всички се смяха и по-късно същата вечер, когато тя се събуди видя, че Йан е изчезнал и патериците с него. Когато се върна беше целият мокър, но уморен и успокоен. Тя се престори на заспала, докато той легна обратно в леглото. Тогава се обърна към него и му даде цялата си любов.
— Помни, момиче — каза й насаме баба Дънрос в деня, когато си тръгваха, — ако искаш да запазиш брака си сладък, винаги му осигурявай, на този Дънрос, Шриикинг трий. Не се страхувай. Винаги да има Шриикинг трий, където и да сте. Този Дънрос ще има нужда, независимо че няма да си признае, но ще го посещава понякога. Той е като Дърк. Много е силен…
И така, където и да отиваха, си имаха дърво. Пенелоуп настояваше за това. Веднъж в Шанхай, където Дънрос бе изпратен за връзка на Съюзниците, след като се бе възстановил, тя избра бамбук за тяхно Шриикинг трий. Тук в Хонконг това беше една грамадна джакаранда, която се извисяваше над всички дървета в градината.
— Не мислиш ли, че трябва да й направиш малка визита?
Дървото винаги беше „тя“ за него и „той“ за нея. Всеки би трябвало да си има Шриикинг трий, помисли Пенелоуп. Всеки.
— Благодаря. Вече съм добре.
— Как е възможно баба Дънрос да има толкова мъдрост и да остане толкова чудесна след всички трагедии в живота й.
— Не зная. Вероятно са били по-издържливи в онези дни.
— Липсва ми.
Баба Дънрос умря на осемдесет и пет години. Казвала се е Агнес Струан, когато се е оженила за братовчед си Дърк Дънрос — Дърк Маклауд Дънрос, чиято майка Уинифред, единствената дъщеря на Дърк Струан бе кръстила, в памет на баща си, на неговото име. Дърк Дънрос е бил четвъртият тай-пан, изчезнал в морето с кораба „Сансет Клауд“, на път за дома. Бил е само на четиридесет и две, — тя на тридесет и една. Никога не се омъжила повторно. Имали трима синове и една дъщеря. Двама от синовете й били убити по време на Първата световна война, най-големият при Галиполи на двадесет и една години, следващият обгазен във Фландрия, деветнадесетгодишен. Дъщеря й Анна се омъжила за Гастон де Вил, бащата на Жак. Анна била убита при бомбардировка над Лондон, където били избягали всички от фамилията де Вил, освен Жак, който останал във Франция и се бил срещу нацистите. Колин, последният й син, бащата на Йан, също имал трима синове и една дъщеря, Катрин. Двама от синовете също били убити по време на Втората световна война. Първият съпруг на Катрин, командир на ескадрилата на Йан, бил убит при Битката за Британия.
— Толкова много мъртъвци, жестоки загуби, колко тъжно — каза Пенелоуп. — Да ги родиш и след това да ги видиш убити… ужасно. Горката баба! И когато умря изглеждаше толкова примирена.