— Вероятно такава е била съдбата й. При другите също е било съдба. Те са направили това, което е трябвало да правят, Пен. Като погледнеш, историята на нашата фамилия е обикновена в това отношение. Ние сме британци. Войната е наш начин на съществувание векове наред. Виж и твоето семейство — един от чичовците ти е загинал в морето по време на Първата световна, друг при Ел Аламейн, твоите родители загинали от бомба… всичко много обикновено. — Гласът му стана по-твърд. — Не е лесно да го обясниш на външни хора, нали?
— Не. Ние трябваше да пораснем много бързо, нали Йан?
Той кимна.
— Ти по-добре върви да се обличаш за вечерята, скъпи, иначе ще закъснееш.
— Хайде, Пен, знаеш за Бога, че на теб ти трябва един час повече отколкото на мен, за да станеш готова. Ще се представим набързо и ще си тръгнем веднага след като поднесат китайския специалитет… — Телефонът иззвъня и той го вдигна. — Да? О хелоу, мистър Делан.
— Добър вечер, тай-пан. Исках да докладвам за дъщерята на мадам де Вил и за нейния зет, мистър Ескари.
— Да, моля продължавай.
— С огорчение ви съобщавам тази тъжна вест. Злополуката е станала при, как казвате вие, странично помитане, точно на изхода от Езе. Шофьорът на другата кола е бил пиян. Станало е около два часа сутринта и когато пристигнала полиция, мистър Ескари е бил вече мъртъв, а жена му в безсъзнание. Лекарят каза, че тя ще се оправи, но има вътрешни увреждания, може би детеродните й органи са повредени завинаги. Ще има нужда от операция. Той…
— Тя знае ли за това?
— Не. Още не знае, но докторът е казал на мадам де Вил. Аз я посрещнах на аерогарата, както наредихте и се погрижих за всичко. Извиках специалист от Париж за консултация в болницата на Ница, той ще пристигне утре следобед.
— Има ли други увреждания?
— Външни, не. Счупена китка, няколко драскотини, нищо друго. Но… горкото момиче е обезумяло от скръб. То беше радостно… аз бях радостен, че пристигна майка й, това помогна. Тя отседна в Метропол, наех апартамент. Ще продължавам да ви държа в течение.
— Кой е карал колата?
— Мадам Ескари.
— А другият шофьор?
Последва колебание.
— Казва се Шарл Сесоне. Той е хлебар от Езе и се е връщал от игра на карти с приятели. Полицията… Мадам Ескари се закле, че е карал в нейното платно, срещу движението. Той не си спомня. Разбира се много съжалява за случилото се, обвинен е за шофиране в пияно състояние и…
— Това за първи път ли му е?
— Не, веднъж е спиран за употреба на алкохол и е глобяван.
— Какво ще последва по френските закони?
— Ще има процес и тогава… Не бих могъл да кажа. Няма други свидетели. Може би глоба, може би затвор. Не бих могъл да кажа със сигурност. Може да си спомни, че е карал в своето си платно, кой би могъл да каже. Съжалявам.
Дънрос се замисли за момент.
— Къде живее този човек?
— Рю де Верте 14, Езе.
Дънрос си спомни селото, недалеч от Монте Карло, високо горе. Целият Кот д’Азюр се вижда долу и отвъд Монте Карло в Италия и зад Кап Ферат до Ница.
— Благодаря, мистър Делан. Изпратих 10 000 долара за мадам де Вил. Моля те погрижи се за всичко необходимо. Обади се веднага, ако се налага нещо… да, и помоли специалиста да се свърже веднага с мен, след като прегледа мадам Ескари. Говори ли с мистър Жак де Вил?
— Не, тай-пан. Не бяхте ми дали такава инструкция. Трябва ли да позвъня?
— Не. Ще му се обадя аз. Отново благодаря. — Дънрос затвори телефона и разказа на Пенелоуп всичко, освен за вътрешните увреждания.
— Колко ужасно! Колко… безсмислено!
Дънрос гледаше залеза. По негова препоръка двамата млади бяха заминали за Ница и Монте Карло, където той и Пенелоуп бяха се забавлявали толкова чудесно — хубава храна, хубави вина и малко хазарт. Джос!
Набра номера на де Вил, но той не си беше у дома. Остави съобщение да му се обади, като се прибере.
— Ще го видя на вечерята. Добре е да започнем да се приготовляваме.
— Аз няма да дойда, скъпи.
— О не…
— Имам куп неща да правя, за да съм готова за утре. Можеш да намериш извинение за мен… разбира се ти трябва да отидеш. Да оправя нещата за училище на Глена — и Дънкън се връща в понеделник и него трябва да приготвя за училище. Ще трябва ти да го изпратиш на самолета, да провериш за паспорта му. Можеш да ме извиниш с това, че утре заминавам.