Уморен, той извървя около половин миля, пресичайки странични улички и алеи. Спря се, за да изчака да мине един камион, след това мина през входа на, друга тясна алея, отмествайки се ту на една, ту на друга страна, защото минувачите го бутаха. Изведнъж двама младежи застанаха пред него, преграждайки му пътя. Единият изсъска:
— Tin koon chi fook!
И двамата бяха с нахлупени над очите кепета, тъмни очила, лицата им почти еднакви.
— Tin koon chi fook! — злобно повтори Смолпокс Кин. — Давай чантата!
— Ох! — Побелял от страх Филип Чен подаде чантата. Смолпокс Кин я грабна.
— Не се оглеждай и продължавай да вървиш на север!
— Добре, но моля и вие да си изпълните обещанието… — Филип Чен спря да говори. Двамата младежи бяха изчезнали. Те като че ли се стопиха. Шокиран, Филип насили краката си, опитвайки се да запомни малкото, което видя от лицата им. Някой го сграбчи грубо.
— Къде ти е шибаното куфарче?
— Какво? — ахна той, взирайки се в страшно изглеждащия главорез пред себе си. Беше Гудуедър Пуун.
— Куфарчето — къде е?
— Двама младежи… — Той безпомощно посочи назад. Мъжът изпсува, бързо се запромушва през тълпата и пронизително свирна. Само няколко души му обърнаха внимание. Още побойници започнаха да се събират, Гудуедър Пуун мерна напред двамата младежи с куфарчето, когато завиваха от добре осветената главна улица в пряката пред тях. Той се хвърли да ги настигне, последваха го и другите.
Смолпокс Кин и брат му спокойно се смесиха с тълпата. Те се усмихнаха един на друг, абсолютно сигурни вече, свалиха очилата и кепетата и ги напъхаха в джобовете си. Двамата много си приличаха — бяха почти като близнаци.
— Дю не ло мо! Този стар копелдак изглеждаше изплашен до смърт! — изкикоти се Смолпокс Кин. — Само с една крачка стигнахме небето!
— Да. И следващата седмица, когато го отвлечем ще си плати, като поп!
Те се изсмяха, спряха за малко пред една осветена сергия и надзърнаха в куфарчето. Когато видяха парите ахнаха.
— Айейа, наистина сме на небето с една крачка, братле. Жалко, че синът е мъртъв и погребан вече.
Смолпокс Кин вдигна рамене, завиха в по-малка уличка, след това в друга, сигурни в този почти тъмен лабиринт.
— Почитаемият татко е прав. Всяко зло за добро. Не беше твоя вината, че главата на това копеле се оказа мека! Изобщо не! Когато го изровим и го оставим на „Ша Тин роуд“ с бележка на гърдите… — Той спря за момент. Докато чакаха той случайно погледна назад. В другия край на уличката видя трима мъже да завиват и виждайки го, забързаха към него.
— Дю не ло мо, предадени сме — ахна той от изненада и се втурна да бяга напред, следван по петите от брат си.
Двамата бягаха много бързо. Тъмнината им помагаше. Смолпокс Кин водеше напред. Стиснал здраво куфарчето, той се шмугна между няколко сергии и се спусна надолу по тесен, неосветен коридор.
— Прибирай се у дома по друг път, — викна на брат си.
На следващия ъгъл, той зави на ляво, а брат му продължи направо. Тримата преследвачи също се разделиха, двама от тях продължиха след него. Почти не се виждаше вече, а уличката извиваше и нямаше край. Гърдите го боляха от бягането. Втурна се по пряк път и излезе пред разнебитен склад, който се използваше за жилище. Незабелязващ струпаните семейства и шума от телевизорите, той се спусна между тях и изхвръкна през задната врата, след това заобиколи и излезе отново в края на алеята. Надзърна внимателно. Няколко души любопитно го погледнаха, но продължиха по пътя си, не желаейки да имат нищо общо с нещо очевидно нередно.
След това, надявайки се, че е в безопасност, се смеси с тълпата и продължи спокойно да върви с наведена глава. Дишането му още не се бе нормализирало, главата му бе пълна с мръсни ругатни, кълнеше се, че ще отмъсти на Филип Чен за това, че ги беше предал. Бог да ми е свидетел, мислеше разярен той, когато го отвлечем следващата седмица, преди да го пуснем ще му отрежа носа! Как смее да ни предаде на полицията! Хей, чакай, дали бяха полицаи?
Мислеше за това докато бродеше заедно с потока от хора, внимателно озъртайки се назад за всеки случай. Беше сигурен, че вече не го следят. След това започна да мисли за парите и светна от удоволствие. Дай да видя, какво ще правя с моите 50 000! С 40 000 ще купя апартамент и веднага ще го дам под наем. Айейа, вече съм собственик! Ще си купя още пистолет и нов нож за мятане. Ще подаря на жена си една-две гривни и две на Уайт Роуз от „Таузънт плежърс хаус“. Тази нощ ще празнуваме.