Щастлив, той продължи пътя си. Купи от една сергия евтино куфарче и в една тъмна алея, прехвърли парите в него. По-надолу, в друга странична алеята, след като се пазари с уличен търговец пет минути, продаде за добра сума хубавия кожен куфар на Филип Чен. Много доволен от себе си, той се качи на рейс за Каулуун сити, където баща му бе наел под фалшиво име апартамент, много далеч от истинския им дом във Ванчай близко до „Глесинг пойнт“. Той не забеляза нито Гудуедър Пуун, които се качи на същия рейс, нито другите двама с него, нито пък таксито, което следваше рейса.
Каулуун Сити представляваше купчина бордеи, без канализация. Смолпокс Кин знаеше, че тук е в безопасност. Полиция не идваше, освен в крайни случаи. Когато Китай даде под наем Новите територии за 99 години през 1898 година, тя остави като протекторат Каулуун сити. Теоретически десетте квадратни акра бяха китайска територия. Английските власти не закачаха територията, при условие, че има спокойствие. Беше кипящ район с опиум, нелегални хазартни училища, убежище на криминални престъпници. От време на време полицията прочистваше района. На следващия ден обаче Каулуун Сити ставаше какъвто винаги си е бил.
Стълбището до петия етаж на жилищния блок беше паянтово и мръсно, мазилката изпокъртена и плесенясала. Измокрен той почука на вратата по уговорения начин. Вратата се отвори.
— Хелоу, татко, хелоу, Дог-йърд Чен, — весело поздрави той. — Ето парите! — След това видя и по-малкия си брат. — О браво, ти също ли им избяга?
— Разбира се! Проклети полицаи в цивилни дрехи! Трябва да пречукаме един-двама, за нахалството им. — Кин Пак размаха 38 калибровия си пистолет. — Трябва да има отмъщение!
— Може и да имаш право, сега, когато имаме първите пари, — каза Фадър Кин.
— Не мисля, че трябва да убиваме полицай, това ще ги побърка направо — потрисайки се каза Дог-йърд Чен.
— По дяволите всички полицаи! — изруга младият Кин Пак и прибра пистолета в джоба си.
Смолпокс Кин вдигна рамене.
— Нали имаме пари…
Точно в този момент вратата изхвърча с трясък. Гудуедър Пуун и трима от неговите хора връхлетяха с ножове в стаята. Всички замръзнаха. Фадър Кин внезапно измъкна нож от ръкава си и замахна, но преди да е успял да го хвърли, ножът на Гудуедър Пуун профуча и се заби в гърлото му. Той се вкопчи в ножа, падайки назад. Нито Дог-йърд Чен, нито братята се помръднаха. Гледаха го как умира. Тялото му потръпна, последва моментна конвулсия на мускулите, после застина.
— Къде е Нъмбар Уан Сан Чен? — попита Гудуедър Пуун с втори нож в ръката.
— Аз не познавам никакъв Намб…
Двама от мъжете се хвърлиха върху Смолпокс Кин, хванаха ръцете му, разпънаха ги на масата и ги задържаха здраво там. Гудуедър Пуун рязко се наведе и със замах отряза показалеца му. Смолпокс Кин посивя. Другите двама се парализираха от страх.
— Къде е Нъмбар Уан Сан Чен?
Смолпокс Кин гледаше с празен поглед пръста си и изтичащата от раната кръв. Той изкрещя, когато Гудуедър Пуун замахна отново.
— Недей, недей. Мъртъв е… мъртъв и сме го погребали, кълна се!
— Къде?
— Близко до Ша… „Ша Тин роуд“. Слушай, — отчаяно изкряска той, ще си поделим парите. Ще… — Той замръзна, когато Гудуедър Пуун постави върха на ножа си на устата му.
— Само отговаряй на въпросите проститутско лайно или ще ти отрежа езика. Къде са нещата на Нъмбар Уан Сан Чен? Нещата, които намерихте в него?
— Изпратихме всичко в „Хаус ъф Чен“, всичко, с изключение на парите, които имаше у себе си. — Той хленчеше от болка. Двамата мъже, изведнъж силно натиснаха едната му лакътна става и той изпищя. — Бог ми е свидетел казвам истината! — Той изви, когато ставата си замина и припадна от болката. Отсреща Дог-йърд Чен стенеше от страх. Понечи да изпищи, но един от мъжете му размаза с юмрук лицето, политайки главата му се разби в стената и той падна в безсъзнание.
Всички очи се обърнаха към Кин Пак.
— Истина е. Всичко, което ви каза, е истина!
Гудуедър Пуун изпсува. После каза:
— Претърсихте ли го, преди да го заровите?