Гудуедър Пуун го погледна.
— Когато започнеш да копаеш, най-добре е бързо да го откриеш, още от първия път! — злобно му се закани той. — Да, защото очите ти, лайно такова, няма да ги има никъде.
34
Орланда Рамос се изкачи по широката стълба на огромния ресторант, „Флоутинг дрегън“ в Абърдийн и тръгна между говорещите помежду си гости на сър Ши-Тех Т’Чънг, оглеждайки се за Линк Бартлет и Кейси.
Двата часа с Линк тази сутрин по повод интервюто за вестника се оказаха полезни, що се отнася до Кейси. Инстинктът й подсказваше, че колкото по-рано предизвика вратът на двубой, толкова по-добре. Лесно уреди двамата да получат покана тази вечер за банкета. Ши-Тех Т’Чънг беше стар съдружник на Горнт и неин приятел. Горнт възприе идеята й.
Те бяха на най-горната палуба. Миришеше приятно на море през широко отворените прозорци, вечерта беше прекрасна, независимо от голямата влажност.
Стаята, в която бяха те, беше в червено, златно и зелено, простираща се на половин дължина и на цялата ширина на кораба, веднага след стълбището. Навсякъде се виждаше английският герб и на трите палуби на ресторанта, пламнал от светлини и претъпкан с гости.
Орланда се чувстваше хубава и много самоуверена тази вечер. Облече се прецизно. Тази сутрин, когато имаше интервю с него, беше облякла обикновени американски дрехи, малко грим. Свободната копринена блуза, която избра много внимателно, не подчертаваше много, че е без сутиен, само загатваше. Новата мода много й допадаше, караше я да се чувства по-женствена. Тази вечер беше облечена в бяла коприна. Знаеше, че има съвършена фигура и че й завиждаха за откритата, неосъзната сексуалност.
„Това направи Куилън за мен — помисли тя, високо вдигнала глава — едно от многото неща. Той ме научи да разбирам сексуалността.“
Хавъргил и съпругата му бяха пред нея и тя видя вперените им в нейните гърди очи. Това я развесели, добре съзнаваше, че е единствената жена, която дръзва да е толкова модерна, да е в крак с модата, която едва навлизаше в Лондон.
— Добър вечер мистър Хавъргил, мисис Хавъргил, — любезно поздрави тя, заобикаляйки ги в блъсканицата.
Добре го познаваше. Много пъти Горнт го бе канил на яхтата си. Понякога яхтата потегляше направо от „Яхт клъб“ само с нея и приятели до Каулуун Сайд, където на „Голдън фери“ ги чакаха момичета.
В началото на отношенията й с Куилън, тя също трябваше да чака на Каулуун Сайд, подчинявайки се на златното правило в колонията — да си предпазлив. Когато живееш в Хонконг Сайд, забавляваш се в Каулуун Сайд, а когато живееш в Каулуун Сайд, забавляваш се в Хонконг Сайд.
По времето, когато жената на Горнт беше прикована на легло и Орланда открито беше негова метреса, Куилън я взимаше със себе си в Япония, Сингапур, Тайланд, но никога в Банкок. Още от онова време Пол Хавъргил беше голям мераклия. Не е лош човек, макар че повечето от приятелките му не го харесваха. Ласкаеха го само защото беше разумно щедър и винаги можеше да уреди за приятел кредит при ниска лихва, чрез някой от своите сътрудници, но не от банка „Виктория“.
„Умно — помисли, забавлявайки се тя — и е въпрос на престиж. О, мога да напиша такава книжка за всички тях, стига да поискам. Няма да го направя. Нямам причини. Дори след Макао, винаги пазех тайните. И на това ме научи Куилън — благоразумие.
Макао. Какъв нехранимайко. Сега трудно си спомням, как изглеждаше този младеж, само това, че не го биваше в леглото и че заради него съсипах живота си“. Дължеше се само на самотността й. Куилън не беше с нея цял месец и всички бяха заминали за някъде. Беше копнеж по младо тяло — привлече я младостта му, а се оказа толкова безполезен. Глупачка! Каква глупачка беше!
Сърцето й се сви при спомена за нощите с кошмарни сънища, че е хваната, изпратена в Англия, усилията й да се отърве от младежа, отчаяно стараеща се да угоди на Куилън и завръщането й, Куилън толкова студен и нежелаещ да легне отново с нея. И след това по-големият кошмар, приспособяване към живот без него.
Ужасни времена. Това неутолимо желание. Самотата. Всичките сълзи, жалкото й положение и след това опитите й да си го върне. Винаги сама в Хонконг. Когато желанието й ставаше непоносимо, заминаваше и опитваше, но винаги безуспешно. Ох, Куилън, какъв любовник си ти!
Неотдавна умря съпругата му и когато мина известно време, Орланда отиде да го види. Да го прелъсти отново. Тогава помисли, че е успяла, но той само се беше забавлявал.