— Мисля, че всичко е започнато от комунистите, те се опитват да ни унищожат. Чу ли за опашките пред „Виктория“ в Сентрал? Има и пред „Блекс“. Банката на Олд Биг Бели Ток — „Бенк ъф Иист Азия и Джапън“ е фалирала. Утре няма да отварят.
— Господи, сигурен ли си?
— Обади ми се тази вечер, искаше заем от 20 милиона. По дяволите, тай-пан, цял Хонконг ще фалира, ако не получим помощ. Ние…
В този момент видя на вратата Винъс Пун под ръка с Фор Фингър Уу и сърцето му прескочи. Тази вечер тя беше бясна, защото не й занесе обещаното палто. Плака и му се кара и нейната ама пригласяше в разправията. Не приемаха извиненията, че кожухарят му е виновен и двамата продължиха да се карат, докато накрая той обеща, че преди състезанието ще го има.
— Ще ме заведеш ли на банкета на Ши-Тех?
— Жена ми промени решението си и ще дойде с мен, но след банкета с теб ще отидем…
— След това аз ще съм уморена! Първо нямам подарък, сега не мога да дойда на партито! Къде е аквамариненият медальон, който ми беше обещал миналия месец? Къде отиде палтото ми? На гърба на жена ти, басирам се! Айейа, моята фризьорка и нейната са приятелки и аз ще разбера. Не ме обичаш вече. Трябва или да се самоубия или да приема поканата на Фор Фингър Уу.
— Какво?
Ричард Куанг си спомни как едва не припадна на място и как прави декларации и бесня, че нейният апартамент му струва състояние, дрехите й хиляди на месец, тя също прави декларации.
— Кажи ми какво става с банката? Ти вече платежоспособен ли си? Какво ще стане с моите спестявания?
— Айейа, мизерна никаквице, какви спестявания? Спестяванията, които аз трябва да внеса вместо теб, нали? Ха! Разбира се, че са сигурни там, като в „Бенк ъф Ингланд“ са!
— Вече съм без пукната пара. Горката ти дъщеричка е в бедствено положение! Трябва да се продавам за пари или да се самоубия. Да, така е! Отрова… това е! Ще се нагълтам с… аспирин. Ох, Пуун! Донеси ми аспирини!
Той я моли и увещава, накрая тя омекна и му разреши да й вземе аспирина, обеща й да дотича при нея веднага щом банкета свърши и сега, когато я видя, очите му щяха да изскочат от орбитите. Двамата облечени блестящо. Фор Фингър Уу щеше да се пръсне от гордост, а тя хрисима и невинна, облякла роклята, която той съвсем скоро бе платил.
— Какво ти е, Ричард? — попита загрижено Дънрос. Ричард Куанг се опита да каже нещо, но така и не успя и тръгна с несигурни стъпки към жена си, която откъсна съкрушителния си поглед от Винъс Пун и се обърна към него.
— Хелоу, скъпа — каза й той, размекнат.
— Хелоу, скъпи, — отговори със сладникавия си глас Мей-линг Куанг. — Коя е тази проститутка?
— За коя говориш?
— Ето тази.
— Това не беше ли… как й беше името… телевизионната звезда?
— Името й не беше ли Почеши-се-в-чекмеджетата й Пун, телевизионната звезда?
Той престорено се засмя на шегата, но всъщност му идваше да си скубе косите от яд. Фактът, че настоящата му метреса идва с друг, няма да бъде изпуснат от цял Хонконг. Всеки ще го приеме като знак, че е в абсолютен финансов крах и че тя, мъдро, е напуснала потъващия кораб. А идването й точно с чичо му, Фор Фингър Уу е още по-неблагоприятно. Това ще потвърди, че цялото богатство на Уу е преместено от „Хо-Пак“, което пък означава, че и Ландо Мата и златният синдикат са направили същото. Цялото цивилизовано население беше сигурно, че Уу е първият контрабандист на синдиката, след смъртта на Смайлър Мо. Неприятностите никога не идват сами.
— А? — попита уморено той. — Какво каза?
— Питах, дали тай-пан ще ни ходатайства пред банка „Виктория“?
Той превключи на кантонезки, защото около тях беше пълно с евроазиатци.
— За съжаление това куче също има неприятности, няма да ни подкрепи. В много тежко положение сме и не по наша вина. Денят беше отвратителен, освен едно хубаво нещо: Направихме чудесна печалба. Продадох всичките акции на „Ноубъл Хаус“.
— Отлично. При каква цена?
— Печелим по 2.70 на акция. Обърнах всичко в злато и го преведох на обща сметка в Цюрих, — добави той, извъртайки истината. През цялото време се мъчеше да измисли начин да махне жена си от стаята и да отиде при Фор Фингър Уу и Винъс Пун.
— Браво. Много добре си направил. — Мей-линг си играеше с големия аквамаринов медальон.
Изведнъж му замръзнаха тестисите. Това беше медальонът, който той обеща на Винъс Пун.
— Не ти ли е добре? — обезпокоена го попита Мей-линг.