— Аз, а, сигурно съм хапнал развалена риба. Трябва да отида до тоалетната.
— По-добре иди веднага. Сигурно скоро ще започне вечерята. Шити винаги закъснява!
Тя видя, че той погледна към Винъс Пун и Фор Фингър Уу и очите й станаха зли.
— Тази проститутка наистина е интересна. Ще я наблюдавам докато се върнеш.
— Защо заедно не отидем? — Той я хвана под ръка и я поведе надолу по стълбите към вратата, която водеше към тоалетните, поздравявайки пътьом приятели тук и там, опитвайки се да възстановява доверието им.
В момента, в който тя влезе в женската тоалетна, той се втурна нагоре, отиде при Цепелин Танг, който стоеше близко до тях. Размени няколко приказки и преструвайки се, че току-що вижда Фор Фингър Уу възкликна.
— О хелоу, почитаеми чичо, благодаря ти, че си я довел. Хелоу, малка лицемерке.
— Какво? — подозрително попита старият мъж. — Аз съм я довел за себе си, не за теб.
— Да, и не ме наричай лицемерка — изсъска Винъс Пун и нарочно хвана под ръка Фор Фингър Уу. Ричард Куанг пикаеше кръв. — Говорих с фризьорката си тази вечер! Моето палто на нейния гръб! Това не е ли моят аквамаринов медальон, който тя носи тази вечер! Като помисля, че щях да се самоубия, защото мислех, че съм те разочаровала… а то през цялото време били само лъжи, лъжи. Ох почти не ми се живее.
— Е, не го прави още, Литъл Мили Маут — зашушна нетърпеливо в ухото й Фор Фингър Уу, вече уговорил сделка за повече отколкото Смайлър Чинг му даваше. — Отивай си племеннико, повръща й се от теб. Няма да се представи добре!
Ричард Куанг изфабрикува мазна усмивка, измърмори няколко приятни комплимента и се отдалечи, вътрешно треперещ. Той тръгна към стълбата, за да изчака жена си и някой подхвърли:
— Виждам една кобилка е напуснала падока, за по-сочна трева.
— Каква глупост! — бързо отговори той. — Та нали аз го помолих да я доведе, защото жена ми е с мен. Защо иначе мислите, че е дошла с него? Този стар глупак прилича ли на бик? Или на петел? Не. Айейа, дори Винъс Пун с цялата си техника, на която съм я научил, не може да му помогне! Хубаво е да добие малко престиж, нали?
— Иий, колко хитро, Куанг! — каза мъжът и шепнешком го разказа на друг, който саркастично отговори:
— Ще изядеш и кофа с лайна, ако ти кажат, че е телешко задушено със сос от черен боб! Не знаеш ли, че прътът на Фор Фингър се гледа от най-скъпите робини, мехлеми и сен-сен, които могат с пари да се купят? Защо мислиш, че роди син миналия месец наложницата му Намбър Сикс Конкюбине! Не се тревожи за него. Преди да е свършила тази вечер, Златната Врата на Винъс Пун ще плаче за милост на осем диалекта.
— Ще останеш ли за вечерята, тай-пан? — попита Брайън Куок, пресрещайки го.
— Да, защо?
— Съжалявам, аз трябва да се връщам на работа. Но ще дойде друг да те съпровожда до вас.
— За Бога, Брайън, не се ли престаравате? — тихо попита Дънрос.
Брайън Куок също сниши гласа си:
— Не мисля. Току-що телефонирах на Крос, да го питам за онези двама пред вас. В момента на пристигането на нашите хора, те са си плюли на петите.
— Може само да са негодници, които мразят полицаи.
Брайън Куок поклати глава.
— Крос отново те моли да предадеш веднага папките на А. М. Г.
— В петък.
— Каза ми да ти кажа, че има съветски шпионски кораб в пристанището. Вече има убийство — един от агентите им е убит с нож.
Дънрос беше шокиран.
— Какво общо има това с мен?
— Знаеш по-добре от нас. Нали ти е известно, какво има в рапортите. Сигурно е доста важно, иначе нямаше самият ти да си толкова предпазлив. Крос каза… остави Крос! Йан, виж, ние сме приятели. Аз наистина много се безпокоя. — Брайън Куок превключи на кантонезки. — И най-умният може да се заплете в тръните.
— След два дни пратеникът пристига. Два дни не са много време.
— Истина е. Но за два дни шпионинът може да ни нарани много сериозно. Защо да изкушаваме боговете? Молбата е моя!
— Не. Съжалявам.
Брайън Куок стана по-суров.
— Нашите американски приятели съветват, да те приберем в предварителен арест.
— Каква глупост!
— Не е глупост, Йан. Знае се, че имаш изключителна зрителна памет. Колкото по-рано предадеш папките, толкова по-добре. Дори след това трябва пак да внимаваш. Защо не ми кажеш къде са и ние ще имаме грижата за всичко?