Дънрос беше също много сериозен.
— За всичко съм се погрижил, Брайън. Нека върви по плана.
Високият китаец въздъхна и вдигна рамене.
— Добре. Съжалявам, но да не кажеш след това, че не сме те предупреждавали. Жак и Гавалан също ли остават на вечерята?
— Не. Не мисля. Помолих ги да се мернат само. Защо?
— Можеха да те придружат до вас. Моля те, не отивай никъде сам за известно време. Само за известно време ще бъде. Ако имаш лични срещи, обади ми се.
— Аз, лични срещи? Тук, в Хонконг? Наистина, каква идея!
— Името Джен говори ли ти нещо?
Очите на Дънрос станаха каменно студени.
— Вие май сте много любопитни.
— А ти изглежда не съзнаваш, че си в много мръсна игра, без да са ти ясни правилата.
— Разбрах намека, за Бога.
— Лека вечер, тай-пан.
— Лека нощ, Брайън. — Дънрос приближи групата на парламентаристите. Те се бяха събрали в ъгъла и говореха с Жак де Вил. Бяха само четирима в момента, останалите си почиваха, след дългото пътешествие. Жак ги представи: сър Чарлз Пениуърд, консервативна партия; Хаф Гатри, либерална; Джулиън Бродхърст и Робин Грей, лейбъристка партия.
— Хелоу, Робин — поздрави той.
— Хелоу, Йан, толкова отдавна не сме се виждали.
— Да.
— Ако ми позволите, аз се оттеглям — каза де Вил, лицето му беше състарено от грижи. — Жена ми е зад граница, у дома е малкото ни внуче, трябва да се погрижа.
— Говори ли със Сюзан във Франция? — попита Дънрос.
— Да, тай-пан. Тя е… тя е добре. Благодаря ти, че се обади на Делан. Довиждане до утре. Лека нощ, джентълмени.
Дънрос погледна към Робин Грей.
— Изобщо не си се променил.
— Ти също — каза Грей и се обърна към Пениуърд с думите: — С Йан се срещнахме в Лондон преди години, сър Чарлз.
Беше точно след войната. Току-що беше станал управител на магазин. Беше слаб мъж с тънки устни, остри черти и сивееща вече коса.
— Отдавна беше — любезно отвърна Дънрос, поддържайки уговорката, която Пенелоуп и брат й бяха направили преди много години, че нито една от двете страни няма да смята другата за роднина. — Какво, Робин, ще останеш ли по-дълго?
— Само няколко дни — отговори Грей. — Искам да посетя няколко профсъюза, да видя как живеят останалите деветдесет и девет процента от хората.
Сър Чарлз Пениуърд, ръководителят на делегацията, се засмя. Той беше румен, пълен мъж, бивш полковник от „Лъндън Скотиш Реджимънт, D. S. O. енд Бар“.
— Не мисля, че тук обръщат много внимание на профсъюзите, Робин. Какво ще кажеш, тай-пан?
— Работната ни сила е много добре и без профсъюзи — каза Дънрос.
— Потящата се работническа маса, тай-пан — веднага допълни Грей. — Съгласно вашата статистика, правителствената ви статистика.
— Не нашата, Робин, а вашата. Нашите хора са най-високо платените в Азия, след Япония и това е свободното общество.
— Свободно? Моля те! — подигравателно възкликна Грей. — Освен, ако искаш да кажеш свободно да експлоатира работниците. Добре, няма значение, когато лейбъристите вземат властта следващите избори, ще променим всичко това.
— Хайде, Робин — каза сър Чарлз — лейбъристите нямат шанс следващите избори.
Грей се усмихна.
— Не залагай на това. Хората в Англия искат промени. Не отивахме да се бием във войната, за да запазим стария скапан начин на живот. Лейбъристите са за социални промени — за това, работниците да получат справедлива част от печалбата, която те осигуряват.
— Винаги съм смятал за несправедливо социалистите да говорят за „работниците“, сякаш те вършат цялата работа, а ние нищо не правим. Ние също сме работници. Работим толкова упорито, колкото и те, ако не и по-упорито и много повече работни часове и…
— Да, но ти си тай-пан и живееш в огромна къща, която ти е поднесена, заедно със силата на капиталите ти. Целият ти капитал идва от потта на бедните работници, дори няма да спомена търговията с опиум, която е началото на всичкото това. Редно е капиталът да бъде разпределен справедливо и всеки да има еднакъв старт. Богатите трябва да бъдат облагани с по-високи данъци. Трябва да има данък капитал. Колкото по-рано се разбият големите богатства, толкова по-добре за всеки англичанин, нали Джулиън?
Джулиън Бродхърст беше висок, изискан мъж в средата на четиридесетте, пламенен защитник на Фабианското общество, което бе за доверие в интелекта на социалистическото движение.