— Навалицата е в „Хо-Пак“, една от китайските банки — каза Дънрос.
— Тя е най-голямата, нали? — попита Грей.
— Не. Но е голяма. Всички се надяваме да преодолее проблема.
— Ако фалира, какво ще стане с парите на вносителите?
— За нещастие ги губят — отговори Дънрос, притиснат до стената.
— Трябва ви английско банково законодателство.
— Не. Намираме, че нашата система оперира много добре. Как ви хареса Китай?
Преди сър Чарлз да успее да отговори, Грей каза.
— Преобладаващото мнение е, че са опасни, враждебно настроени, трябва да бъдат затворени и границата с Хонконг добре пазена. Има опасност да се превърнат в световен дразнител, а техният тип комунизъм е просто извинение за диктаторство и експлоатация на масите.
Дънрос побледня, когато сър Чарлз му възрази остро.
— Виж, Робин, това е само твое виждане и на Ком… и на Маклин. Аз чувствам нещата съвсем обратно. Намирам, че Китай е много искрен в опитите си да се оправя с вътрешните проблеми, които са идиотски, монументални и мисля неразрешими.
— Да сме благодарни на Бога, че там предстоят големи неприятности — каза с презрение Грей. — Дори руснаците го знаят, защо иначе щяха да ги напуснат?
— Защото са им врагове, споделят обща граница с дължина пет хиляди мили — обясни Дънрос, опитвайки се да задържи раздразнението си. — Никога не са имали доверие една на друга. Защото завоевателите на Китай, винаги са идвали от Запад, а тези на Русия от Изток. Притежаването на Китай е било руска мания.
— Вижте сега, мистър Дънрос, — започна Бродхърст. — Вие преувеличавате.
— В интерес на Русия е Китай да бъде слаб и разделен и Хонконг разбит. Русия иска Китай слаб, като крайъгълен камък на външната си политика.
— Поне Русия е цивилизована. — Каза Грей. — В червен Китай са фанатизирани, опасни езичници и трябва да се държат изолирано поне от тази страна.
— Смешно! Китай има най-старата цивилизация на света. Китайците отчаяно искат да станат приятели със Запада. Китай първо е на китайците, после на комунистите — възрази Йан.
— Хонконг и вие, „предатели“, държите комунистите на власт.
— Глупости! Мао няма нужда от нас или от Съветите, за да стои в Пекин!
— Доколкото аз разбирам нещата червен Китай и Съветска Русия са еднакво опасни — намеси се Гатри.
— Няма място за сравнение между двете! — каза Грей. — В Москва се хранят с нож и вилица и разбират от храна! В Китай нямахме нищо, освен скапана храна, скапани хотели и много лицемерие.
— Наистина не мога да те разбера, стари момко — мистър Чарлз се ядоса. — Ти се бори като дявол да те включим в тази делегация, предполагаше се, че ще се интересуваш от проблемите на Азия, а ти нищо не правиш, освен да се оплакваш.
— Да си критичен, не значи, че се оплакваш, сър Чарлз. Откровено казано, аз съм против даване на помощ за Китай. И когато се върнем, ще предложа действия за цялостно премахване статуса на Хонконг: да се наложи ембарго на всички стоки за и от Китай, да се проведат незабавни избори тук, да се въведат подходящи данъци, подходящи профсъюзи и подходящо английско обществено право!
Дънрос издаде брадата си напред.
— Тогава ще разстроиш позицията ни в Азия.
— На всички тай-панове да, но не на обикновените хора! Русия е права по отношение на Китай.
— Аз говоря за свободен свят! Боже Господи, трябва да е ясно за всички — Съветска Русия се стреми към хегемония, към доминиране на света и към нашето разрушаване. Китай не е хегемонист — противопостави се Дънрос.
— Грешиш, Йан. От дървото не виждаш гората — каза му Грей.
— Слушай! Ако Русия…
Бродхърст ги прекъсна:
— Русия се опитва да си реши нейните проблеми. Мистър Дънрос, един от нейните проблеми е политиката на САЩ. Те искат да бъдат оставени на мира, а не заобиколени от високо емоционални американци, превъоръжени с атомно оръжие.
— Топки! Американците са ни единствените приятели — каза Хаф Гатри ядосано. — Колкото до руснаците, какво ще кажеш за студената война? Берлин? Унгария? Куба? Египет… те ни поглъщат малко по малко.
Сър Чарлз Пениуърд въздъхна.
— Животът е странен и паметта толкова кратка. През 1945 година, беше на 2 май вечерта, се съединихме с руснаците при Висмар в Северна Германия. Никога няма да се чувствам толкова щастлив и горд, както тогава, да, горд. Ние пяхме и пихме и викахме и си казвахме едни на други, наздраве. Тогава моята дивизия и всички други в Европа, всички съюзници бяха задържани със седмици, за да дадат възможност на руснаците да нахлуят в Германия, минавайки през Балканите, Чехословакия и Полша… Тогава не мислих много за тези неща, бях толкова благодарен, че войната почти свършваше и толкова горд с нашите руски съюзници, но знаеш ли, поглеждайки назад сега аз зная, че сме били измамени — включително и руските войници. Бяхме излъгани. Не зная, как точно е станало, още не зная, но съм сигурен, че сме предадени, Джулиън, от нашите собствени хора, твоите проклети социалисти, заедно с Айзенхауер, Рузвелт и неговите заблуждаващи го съветници. Кълна се в Бога не зная още как стана, но ние загубихме войната, уж спечелихме, но всъщност загубихме.