— Сега ми харесва, жено — опита се да се усмихне. — Ти също не можеш да плуваш, по дяволите.
Тя вдигна рамене.
— Обзалагам се на петдесет долара, че ти и аз ще плуваме като змиорки.
— Мисис Токс, приемам облога. Но само, ако напуснем последни. В края на краищата искам потвърждение от очевидец.
Той извади цигарите си. Даде една на нея. Потърси кибрит, но не намери. Тя бръкна в чантата си и затършува. Накрая си намери запалката. Запали на третия опит. И двамата бяха забравили пламъците.
— Твърде много пушиш, Крисчън — каза Дънрос.
Палубата ужасно се усука. Корабът започна да потъва. През голямата странична дупка нахлуваше вода. Пожарникарите използваха маркучите си много смело, но почти безуспешно. През тълпата премина шепот, когато корабът потрепери.
Пениуърд, опрян на перилото помагаше на другите да скачат надалеч. Лейди Джоана падна лошо. Пол Хавъргил помогна на жена си да мине през борда. Като видя, че тя изплува, той също скочи. От полицейската лодка все още призоваваха на кантонезки да се разчисти района. Моряци хвърляха спасителни жилетки през борда, докато други спускаха катер във водата. Водени от един млад морски инспектор половин дузина моряци се гмурнаха през борда, за да помогнат на изпадналите в беда мъже, жени и няколко деца. Един сампан се втурна към лейди Джоана, Хавъргил и жена му. Благодарни, те с мъка се изкатериха на борда на разнебитения плавателен съд.
„Плуващият дракон“ заплашително се поклащаше. Някой от най-горната палуба се подхлъзна и извади Пениуърд от равновесие. Той полуподскочи, полупадна назад, преди да успее да се хване и падна като камък. Главата му се удари с все сила в кърмата на сампана, вратът му се счупи и той се хлъзна във водата и потъна. В хаоса никой не го забеляза.
Кейси беше облегната на перилата заедно с Бартлет, Дънрос, Горнт, Орланда и семейство Марлоу. Наблизо пушеше Токс като се опитваше да събере кураж. Жена му внимателно смачка цигарата си. Корабът тежко заседна и се наклони. Горнт си блъсна главата в перилата, което го зашемети. Токс и жена му изгубиха равновесие и се прекатуриха зле през борда. Питър Марлоу се хвана за жена си и едва успя да я предпази от една преграда, Бартлет и Кейси падайки и препъвайки се минаха покрай тях и паднаха един върху друг до перилата. Бартлет правеше всичко възможно да я опази — високите й токове бяха голяма пречка.
Един от моряците видя Токс и жена му да се подават на повърхността, размахваха ръцете си и отново потънаха. Той веднага се гмурна за тях, сграбчи първо нея и я избута полуудавена на повърхността. Младият лейтенант доплува до мястото, където видя Токс и се гмурна, но в тъмнината не успя да го намери. Той се показа на повърхността за въздух и още веднъж се гмурна в непрогледния мрак, опипвайки безпомощно. Когато дробовете му щяха да се пръснат, протегнатите му напред пръсти напипаха някакви дрехи и той ги сграбчи, устремявайки се към повърхността. Токс се вкопчи в него, изпаднал в ужас. Младият мъж се освободи от хватката му и го завлече до катера.
Над тях, корабът опасно се наклони и Дънрос се вдигна. Видя Горнт в един куп и стигна с препъване до него. Опита се да го вдигне, но не успя.
— Аз съм… Аз съм добре — изпъшка Горнт като дойде на себе си. — Благодаря ти, Боже… — Вдигна поглед и видя Дънрос. — Благодаря — каза той, усмихна се мрачно и се изправи олюлявайки се. — Утре продължавам да продавам и до другата седмица ще съм успял.
Йан се разсмя.
— Ама че късмет. Идеята да изгоря до смърт или да се удавя с теб, ме изпълва с еднакъв ужас.
Десет ярда по-нататък Бартлет вдигаше Кейси. Ъгълът на палубата беше лош, а огънят още по-лош.
— Цялата тази проклета черупка може всеки момент да се преобърне.
— Какво ще стане с тях? — попита тихо тя като посочи с глава Фльор и Орланда.
Помисли за секунда, а след това решително каза:
— Скачаш първа и чакаш долу.
— Ясно!
Тя му подаде малката си чанта. Той я натъпка в единия си джоб и забърза напред. Кейси захвърли обувките си, разкопча ципа на дългата си рокля и я изхлузи. Усука тънката копринена материя на въже, завърза го около кръста си, метна се изкусно над перилата и застана там за малко, уверено на ръба, прецени внимателно скока си и скочи с перфектно лебедово гмуркане. Горнт и Дънрос я наблюдаваха, забравили непосредствената опасност.
Сега Бартлет беше до Орланда. Той видя Кейси да разсича чисто повърхността и преди Орланда да успее да направи нещо той я повдигна над перилата и каза: