Второ: Щом тай-панът стъпи, на който и да е от нашите кораби, той поема управлението му от капитана и всички негови бойни или навигационни заповеди са закон. Всеки капитан, който встъпва в длъжност на наш кораб, да положи клетва пред Бога в този смисъл.
Трето: Тай-панът ще избира сам човека, който да заеме мястото му, измежду членовете на Вътрешния съвет, а те са шестима. Един от тях е компрадорът, който за вечни времена да бъде от рода Чен. Останалите петима да бъдат достойни, за да заемат поста тай-пан, добри и предани мъже, работили поне пет пълни години в компанията като китайски търговци, да са душевно здрави и родственици на клана Струан по рождение или по брак — по моя линия или на брат ми Роб, по старшинство, освен в случаите, когато е налице силен характер и качества, превъзхождащи всички останали. Този Вътрешен съвет може да дава своето мнение, ако тай-панът пожелае, но нека да повторя отново, гласът на тай-пана ще тежи седем към едно срещу всеки от техните гласове.
Четвърто: Ако тай-панът потъне при плаване или бъде убит в битка, или изчезне за повече от шест лунни месеца преди да е посочил своя приемник, Вътрешният съвет ще избере един от членовете си на негово място, като всеки ще има един глас, а компрадорът — четири. Тогава тай-панът ще се закълне по определения начин пред своите колеги, като онези, които са гласували против избирането му при откритото гласуване, веднага ще бъдат изгонени завинаги от компанията, без да им бъде заплатено.
Пето: Избирането за член на Вътрешния съвет или изгонването от него ще става единствено по волята на тай-пана, а при неговото оттегляне, което ще стане тогава, когато той поиска, той ще вземе за себе си не повече от десет части от всяка стотица от цялото богатство, като всичките ни кораби ще бъдат извън тази сметка… защото нашите кораби, техните капитани и техните екипажи са нашият живот и нашето продължение в бъдното.
Шесто: Всеки тай-пан ще одобрява избора на компрадора. Преди своето избиране компрадорът ще потвърди писмено съгласието си да бъде сменен по всяко време, без да му се дават обяснения и да се оттегли, ако тай-панът го желае.
Последното: Тай-панът ще закълне своя приемник, когото сам е избрал, в присъствието на компрадора с думите написани от моята ръка в нашата семейна Библия тук в Хонконг, на този тринадесети ден на август, лето божие 1841-о.
Дънрос въздъхна.
— Подписано е от Дърк Струан, а свидетел е бил… не мога да прочета печатните букви, сър, архаични са.
Аластър погледна Филип Чен, който каза:
— Първият свидетел е вторият баща на дядо ми, Чен Шенг Арн — нашият първи компрадор. Вторият е пралеля ми Т’Чънг Джин Мей-мей.
— Значи легендата е истина! — рече Дънрос.
— Част от нея. Да, част от нея — добави Филип Чен — Попитай леля ми Сара. След като си вече тай-пан, тя ще ти открие доста тайни. Тази година ще навърши осемдесет и четири. Тя помни много добре дядо ми, сър Гордън Чен, както и Дънкан и Кейт Т’Чънг — децата на Мей-мей от Дърк Струан. Да. Тя помни много неща…
Аластър Струан отиде до лакираното бюро и много внимателно извади оттам тежката овехтяла Библия. Сложи очилата си и Дънрос усети как косата му настръхна.
— Повтаряй след мен: Аз, Йан Струан Дънрос, от рода Струан, християнин, в присъствието на Аластър Макензи Дънкан Струан, единадесети тай-пан, и Филип Т’Чънг Шенг Чен, четвърти компрадор, се заклевам пред Бог, че ще се подчинявам изцяло на Завещанието, прочетено от мен в тяхно присъствие тук в Хонконг; че ще продължа да обвързвам компанията с Хонконг и с китайската търговия, че докато аз съм тай-пан, Хонконг ще бъде основното поле на моя бизнес, че пред Бога поемам всички обещания, отговорности и честната дума на Дърк Струан към неговия вечен приятел Чен-це Джин Арн, известен още и като Джин-куа, или към неговите наследници; и още, че ще…
— Какви обещания?
— Трябва сляпо да се закълнеш пред Бога както всички тай-панове преди теб! Съвсем скоро ще разбереш какво си наследил.
— А ако не го направя?
— Знаеш отговора!
Дъждът блъскаше стъклата с такова ожесточение, с каквото туптеше сърцето на Дънрос, докато премисляше лудостта, на този неясен обет. По той знаеше, че не може да стане тай-пан, без да го даде и затова изрече думите и продължи да повтаря.