Ши-Тех каза с неудобство:
— О, тай-пан, много съжалявам за снощи… ужасно.
— Да. Шити, когато се срещнем с губернатора в съвета на обяд ще трябва да му предложим да наложи нови, много строги пожарни разпоредби в Абърдийн.
— Важащи за всички — каза Крос. — Цяло чудо е, че нямаше повече жертви.
— Имаш предвид да затворят ресторантите ли, старче? — Пагмайър беше шокиран. — Неговата компания имаше интереси в два от тях. — Това сериозно ще навреди на туристическия бизнес.
Дънрос отново погледна Ши-Тех.
— Защо не предложиш на губернатора да се разпореди всички кухни да бъдат изнесени на шлепове и да се закотвят край кораба-майка? Той може да нареди пожарните да стоят наблизо докато се направят промените. Разходите ще бъдат умерени и проблемите ще бъдат решени веднъж завинаги.
Всички впиха погледи в него. Ши-Тех засия.
— Йан, ти си гений!
— Не. Съжалявам единствено, че не помислихме за това по-рано. Никога не ми е минавало през ума. Ужасно за Цеп… и за съпругата на Крисчън, нали? Намериха ли тялото й вече?
— Мисля, че не.
— Господ знае колко други си отидоха. Членовете на Парламента измъкнаха ли се?
— Да, старче. Освен сър Чарлс Пениуърд. Нещастникът си треснал главата в един сампан, когато падна.
Дънрос беше шокиран.
— Харесвах го! Каква отвратителна, гадна съдба.
— Имаше още няколко от другите до мене на същото положение. Онзи мръсен гаден копелдак, как му беше името? Грей, ах, да, Грей, точно така. А другият, другият отвратителен социалистически глупак Бродхърст. И двамата се държаха доста добре, струва ми се.
— Чувам, че твоите „Суперфудс“ също са се измъкнали, Паг. Не беше ли нашият „Наричай ме Чък“ първи на брега?
Пагмайър смутено повдигна рамене.
— Наистина не зная — след това се усмихна. — Аз… ъ-ъ… Чувам, че Кейси и Бартлет са свършили добра работа, така ли е? Може би трябва да получат медал.
— Защо не го предложиш? — каза Дънрос нетърпелив да си тръгне. — Ако няма нищо друго…
Крос каза:
— Йан, ако аз бях на твое място, щях да се застрелям. Трябва да има подслушвателни станции в онзи залив, които още не са изобретени.
Всички се засмяха.
— В действителност съм направил нещо по-добро от това. След като излязохме от водата сграбчих Линк Бартлет и Кейси и отидохме при доктор Тулей. — Дънрос се усмихна леко. — Когато му казахме, че сме плували в Абърдийнското пристанище, щеше да получи разрив на сърцето. Каза: „Изпийте това!“ и ние като последните глупаци го направихме и преди да разберем какво става щяхме да си изповръщаме червата. Ако имах някаква сила, щях да го завържа с един колан, но всички бяхме на четири крака и се биехме за „нулите“ като не знаехме кой има най-добър резултат. Тогава Кейси започна се смее между два напъна, а ние се търкаляхме по отвратителния под. — Той прибави с престорена тъга: — Старият касапин ни тъпчеше хапчета в гърлата с шепи, а Бартлет каза: „За Бога, Док, какво ще кажеш за едно очистително и тогава ще получиш една дупка.“ — Те отново се засмяха.
— Вярно ли е за Кейси? Че се съблякла и плувала като олимпийска звезда? — попита Пагмайър.
— Даже по-добре! Гола-голеничка, старче. — Дънрос преувеличаваше безгрижно. — Като Венера Милоска! Вероятно най-добрата… всичко… каквото някога съм виждал.
— Ооо? — Очите им станаха кръгли.
— Да.
— Боже мой, но да се плува в Абърдийнското пристани! Тази клоака! — каза Макбрайд с вдигнати вежди. — Ако всички вие оцелеете, това ще бъде чудо.
— Доктор Тулей каза, че най-малкото ще бъде гастроентерит, дизентерия или чума. — Дънрос завъртя очите си. — Е, днеска има — утре няма. Нещо друго?
— Тай-пан — каза Ши-Тех, — аз… надявам се, няма имате нищо против, но аз… бих желал да открия фонд за семействата на жертвите.
— Добра идея! „Търф клъб“ също трябва да се включи, Доналд, ще обсъдиш ли въпроса и с другите стюарди днес, да получиш тяхното одобрение? Какво ще кажеш за 100 000.
— Това е доста щедро, нали? — каза Пагмайър.
Брадичката на Дънрос щръкна напред.
— Нека го направим 150 000 вместо 100 000. „Ноубъл хаус“ също ще участва. — Пагмайър пламна. Никой нищо не каза. — Закрита ли е срещата? Добре. Приятен ден. — Дънрос се изправи, поздрави вежливо и си тръгна.
— Извинете за момент — Крос побутна Брайън Куок да го последва. — Йан!