— Да, Роджър?
Когато Крос се приближи до Дънрос, той каза тихо:
— Йан, имаме доклад, че Съндърс има потвърден полет на БОАК утре. Ще отидем направо в банката от летището, ако това е удобно.
— Губернаторът също ли ще бъде там?
— Ще го помоля. Трябва да бъдем там около шест.
— Ако самолетът е навреме — усмихна се Дънрос.
— Получи ли официалното преотстъпване от „Ийстърн Клауд“ вече?
— Да, благодаря. Беше изпратено по телекса вчера от Делхи. Наредих й да се върне тук веднага и тя доплува с прилива. Брайън, спомняш ли си за баса, за който ти настояваше — онзи за Кейси. За нейните… — петдесет долара в брой, те са най-хубавите в Хонконг.
Брайън Куок почервеня, усещайки острия поглед на Крос.
— Тогава е вярно, че е била чисто гола?
— Тя беше лейди Годива за спасението. — Дънрос кимна любезно с глава и на двамата и си тръгна с „до утре“.
Гледаха го как се отдалечава. На изхода, един агент от СИ го чакаше, за да го проследи. Крос каза:
— Нагласил е нещичко.
— Така е, сър.
Крос откъсна очи от Дънрос и погледна Брайън Куок.
— Обичайно ли е за тебе да се басираш за гърдите на жените?
— Не сър, съжалявам, сър.
— Добре. За щастие жените не са единственият източник красота.
— Не, сър.
— Има хрътки, картини, музика, дори убийства. А?
— Да, сър.
— Чакай тук, ако обичаш. — Крос се върна при другите стюарди.
Брайън Куок въздъхна. Беше отегчен и уморен. Групата водолази го беше посрещнала в Абърдийн и въпреки, че беше разбрал веднага, че Дънрос е вън от опасност и си е отишъл вкъщи, трябваше да чака по-голямата част от нощта, като помагаше да се организира търсенето на телата. Беше изтощително. След това, преди да си тръгва за вкъщи Крос му се обади да дойде на „Хепи вели“ призори, така че нямаше никакъв смисъл да си ляга. Вместо това отиде до ресторант „Пара“ и изгледа намръщено тройките и Уан Фут Ко.
Сега гледаше Дънрос. „Какво ли крие този мръсник в дебрите на мислите си? — попита се в пристъп на завист. — Какво ли не бих могъл да направя аз с неговата мощ и пари?“
Видя, че Дънрос промени посоката си към най-близката трибуна, след това забеляза, че Ейдриън седи до Мартин Хейпли, двамата погълнати от конете, забравили за Йан. „Дю не ло мо — помисли си той изненадан. — Невероятно е, че са заедно. За Бога, каква красота! Благодаря на Бога, че не съм й баща. Щях да се побъркам.“
Крос и другите също бяха забелязали Ейдриън и Мартин Хейпли.
— Какво прави това копеле с дъщерята на тай-пана? — попита Пагмайър, раздразнено.
— Не е за добро, това е сигурно — каза някой.
— Лошият човек създава само неприятности — измърмори Пагмайър и другите одобрително кимнаха с глави. — Не мога да разбера защо Токс го държи!
— Мръсникът е социалист, затова! Той също трябва да бъде отлъчен от обществото.
— О, стига с това, Паг. Токс го бива, а също и някои социалисти — каза Ши-Тех. — Но той трябва да уволни Хейпли, а ние всички е най-добре да тръгваме.
Всички те бяха обект на атаки от страна на Хейпли. Преди няколко седмици той беше написал серия от унищожителни статии за някои от търговските сделки на Ши-Тех и намекваше, че всички видове съмнителни приходи са на различни много важни персони от хонконгското правителство заради услуги.
— Съгласен съм — каза Пагмайър, който също го ненавиждаше.
Хейпли беше цитирал основни детайли от предстоящото обединяване на Пагмайър със „Суперфудс“ и беше дал ясно да се разбере, че Пагмайър е облагодетелстван в много по-голяма степен от акционерите си в Универсалните магазини, които почти не бяха наясно с условията за обединяване.
— Проклето копеле! Наистина бих искал да зная откъде получава информацията си.
— Любопитно, че Хейпли е с нея — каза Крос, като наблюдаваше устните им, в очакване да заговорят. — Единствената значителна компания, която все още не е изследвана е „Струан“.
— Мислиш ли, че е ред на „Струан“ и Хейпли черпи информация от Ейдриън? — попита един от останалите. — Това би било крах!
Възбудени, те наблюдаваха Дънрос, а двамата млади все още не го бяха забелязали.
— Може би той ще го нашиба, както направи с другото копеле — каза Пагмайър ликуващо.
— А? — каза Ши-Тех. — Кой? Какво се е случило?