Хейпли внезапно засия.
— Хайде, гълъбче — каза той и благодари на висок глас. Те изтичаха ръка за ръка.
Дънрос поседя малко на трибуните. Въздъхна дълбоко, след това стана и си тръгна.
Роджър Крос беше с Брайън Куок под козирката близо до съблекалните на жокеите и четеше по устните разговора. Видя тай-пана да тръгва, а пазачите от СИ го последваха.
— Няма нужда да си губим повече времето тук, Брайън. Хайде. — Той се запъти към далечния изход. — Чудя се дали Робърт е намерил нещо в Ша Тин.
— Онези мръсни Бивши вълци ще имат ден за лов. Целият Хонконг ще бъде изплашен до смърт. Обзалагам се, че… — Брайън Куок спря внезапно. — Сър! Погледнете! — Той кимна с глава към трибуните, забелязвайки Суслов и Клинкър сред разпръснатите групи, които наблюдаваха през дъжда. — И през ум нямаше да ми мине, че може да е станал вече!
Крос присви очи.
— Да. Това е любопитно. Да. — Той се поколеба, след това смени посоката, наблюдавайки устните им внимателно. — Тъй като той ни е удостоил с внимание, ние бихме могли и да си поговорим малко. А-а… те ни видяха. Клинкър наистина изобщо не ни обича. — Той небрежно продължи пътя си из трибуните.
Огромният руснак залепи усмивката на лицето си, измъкна едно плоско шише и си глътна. Предложи и на Клинкър.
— Не, благодаря, друже, току-що пих бира. — Студените очи на Клинкър бяха вперени в приближаващия се полицай.
— Адски вони наоколо, нали? — каза той на висок глас.
— Добро утро, Клинкър — каза Крос също така студено. — След това се усмихна на Суслов. — Добро утро, капитане. Гаден ден, а?
— Ние сме живи, товарищ, живи, така че как може да бъде гаден денят, а? — Суслов беше изпълнен с видима сърдечност, продължавайки да се държи свойски с всички. — Ще има ли състезания в събота?
— Вероятно. Крайното решение ще бъде взето в събота сутринта. Колко време ще останете на пристан?
— Не много. Ремонтите на руля вървят бавно.
— Не много бавно, надявам се. Всички ставаме много нервни, ако важните гости в нашето пристанище не са обслужвани много бързо. — Гласът на Крос беше отривист. — Ще говоря с шефа на пристанището.
— Благодаря, това е… това е много учтиво от ваша страна. А също и от страна на вашето министерство… — Суслов се поколеба, след това се обърна към Клинкър. — Стари приятелю, имаш ли нещо против?
— Разбира се, че не — каза Клинкър. — Копоите ме карат да се чувствам нервен.
Брайън Куок го погледна. Клинкър също го погледна без страх.
— Ще бъда в колата си. — И той се отдалечи.
Гласът на Суслов стана рязък.
— Беше много учтиво от страна на вашето правителство да ни изпрати обратно тялото на нашия нещастен другар, Ворански. Намерихте ли убийците?
— За съжаление, не. Те може би са наети убийци — от всяка една точка на планетата. Разбира се, ако не се беше подхлъзнал покрай брега така загадъчно, все още щеше да бъде един добър оперативен работник от… в което и управление да служеше.
— Той беше просто моряк и добър човек. Мислех, че в Хонконг няма опасност.
— Предадохте ли снимките на похитителите и информацията за тяхното телефонно обаждане на вашите шефове от КГБ?
— Аз не съм от КГБ, пикая на КГБ! Да, информацията беше предадена… от моя началник — каза раздразнено Суслов. — За Бога вие знаете как става, групов отговорник. Но Ворански беше добър човек и неговите убийци трябва да бъдат хванати.
— Твърде скоро ще ги намерим. Знаехте ли, че Ворански всъщност беше майор Юрий Бакиан от първи отдел на шесто управление на КГБ?
Силна изненада се изписа по лицето на Суслов.
— Той беше… той беше мой приятел и идваше с нас от време на време.
— Кой урежда тези неща, капитане? — попита Крос. Суслов погледна Брайън Куок, който го гледаше със скрито отвращение.
— Защо сте толкова ядосан? Какво съм ви направил?
— Защо Руската империя е толкова алчна, особено, когато стъпи на китайска земя?
— Политика! — каза Суслов кисело, след това добави, обръщайки се към Крос, — аз не се меся в политиката.
— Вие, мръсниците, се месите през цялото време! Какъв е твоят чин в КГБ?