— Нямам такъв.
Крос каза:
— Едно малко сътрудничество може да продължи дълго. Кой подбира вашите екипажи, капитан Суслов?
Суслов го погледна. След това запита:
— Може ли да си кажем нещо на четири очи, а?
— Разбира се. Чакай тук, Брайън.
Суслов обърна гърба си на Брайън Куок и тръгна надолу към изходното стълбище на тревата. Крос го последва.
— Какво мислиш за шансовете на Ноубъл Стар? — попита Суслов сърдечно.
— Добри са. Но тя никога не се е състезавала на мокър терен.
— А за Пайлът Фиш?
— Виж го — сам можеш да прецениш. Обича дъжда. Той ще е фаворитът. Мислиш ли да си тук в събота?
Суслов се облегна на перилата. И се усмихна.
— Защо не?
Крос се изсмя тихо.
— Защо не наистина? — беше сигурен, че сега са напълно сами. — Ти си добър актьор, Грегор, много добър.
— Ти също, другарю.
— Поемаш страхотен риск, нали? — каза Крос, устните му едва се движеха сега.
— Да, но нали целият живот е риск. Центърът ми нареди да поема работата на Ворански, докато пристигне замяната му. Има твърде много важни контакти и решения, които трябва да бъдат осъществени по време на това пътуване. Не на последно място — „Севрин“. Все пак както знаеш, Артър го искаше по този начин.
— Понякога се чудя, дали той е разумен.
— Разумен е. О, да. Много разумен. Радвам се, че те виждам. Центърът е много доволен от работата ти през годината. Имам много да ти говоря.
— Кое е копелето, което накисна „Севрин“ на А. М. Г.?
— Не знам. Бил е дезертьор. Доколкото знаем, е мъртъв.
— Някой е предал група от моите хора на КНР. Изтичането на информация трябва да е дошло от архива на А. М. Г. Ти прочете моя екземпляр. Кой друг на кораба ти го направи? Някой е проучил работата ти тука!
Суслов пребледня.
— Незабавно ще направя проверка за сигурност. Може да е от Лондон или Вашингтон.
— Съмнявам се. Не е навреме. Мисля, че е дошло оттук. А след това — Ворански. Някой е проникнал при вас.
— Ако КНР… да, ще го направя. Но, кой? Залагам живота си, че няма шпионин на борда.
Крос също беше непреклонен.
— Винаги се намира някой, който може да бъде подмамен.
— Имаш ли план за бягство?
— Няколко.
— Наредено ми е да помагам по всякакъв начин. Искаш ли каюта на „Иванов“?
Крос се поколеба.
— Ще изчакам докато прочета архива на А. М. Г. Ще бъде жалко след толкова дълго време…
— Съгласен съм.
— Лесно ти е да се съгласиш. Ако тебе те хванат, просто ще те депортират и ще те помолят вежливо, „Не се връщайте вече.“ А аз? Аз не искам да бъда хванат жив.
— Разбира се — Суслов запали цигара. — Няма да те хванат, Роджър. Ти си твърде умен. Имаш ли нещо за мене?
— Погледни долу, там, покрай перилата. Високият мъж.
Суслов небрежно приближи бинокъла към очите си. Отне му малко време, докато фокусира посочения мъж, след което погледна встрани.
— Това е Стенли Роузмънт от ЦРУ. Знаеш, че те следят нали?
— О, да. Мога да ги подхлъзна, ако искам.
— Мъжът до него е Ед Ланган от ФБР. Мъжът с брадата е Мишауър от американското морско разузнаване.
— Мишауър? Това ми звучи познато. Имаш ли досиета за тях?
— Още не, но има един от консулската служба, който е тръгнал по лош път, и който има любовна връзка със сина на един от нашите изтъкнати китайски адвокати. Докато се завърнеш от следващото си пътуване, той ще бъде щастлив да изпълнява и най-дребните ти желания.
Суслов се усмихна мрачно.
— Добре — отново погледна небрежно Роузмънт и другите, запечатвайки лицата им в паметта си. — Какво работи той?
— Заместник-шеф на военна база. В ЦРУ е от петнадесет години. ОСС и всички подобни. Имат дузина прикриващи длъжности тук и напълно защитени къщи навсякъде. Изпратил съм списък с микроточки до 32.
— Добре. Центърът иска да се увеличи наблюдението на движението на всички от ЦРУ.
— Няма проблеми. Те са безгрижни, но фондовете им са големи и нарастват.
— Виетнам?
— Разбира се, че Виетнам.
Суслов се изкиска.
— Тези нещастни глупаци не знаят в каква каша са забъркани. Все още си мислят, че могат да водят война в джунглите с тактика от времето на корейската и Втората световни войни.