— Преди време един китайски мъдрец бил помолен от приятел да благослови новородения му син. Неговата благословия била: „Да се молим да живее в интересни времена“. Е, Грегор Петрович Суслов, чието истинско име е Пьотр Олег Мзитрик, ние наистина живеем в интересни времена, нали?
Суслов го погледна изненадано.
— Кой ти каза моето име?
— Твоите началници. — Очите на Крос внезапно станаха безжалостни. — Ти познаваш мен, аз познавам теб. Честно е, нали?
— Да… разбира се. Аз… — Смехът на мъжа беше пресилен. — Не съм използвал това име от толкова отдавна, че почти го бях забравил. — Той погледна пак очите му. — Какво има? Защо си толкова заядлив, а?
— А. М. Г. Мисля, че трябва да приключим срещата си засега. Прикритието ни е, че се опитвам да те привлека на наша страна, но ти си отказал. Нека да се срещнем утре в седем. — Седем беше кодовият номер на апартамента близо до Джини Фу в Монкок. — Късно. Единадесет часа.
— Десет е по-добре.
Крос кимна внимателно към Роузмънт и останалите.
— Преди да си тръгнеш имам нужда от нещо за тях.
— Добре. Утре ще…
— Трябва да стане сега — каза твърдо Крос. — Нещо специално, в случай, че не мога да погледна копието на Съндърс, ще имам нужда от нещо в замяна.
— На никого няма да издаваш източника. На никого.
— Добре.
— Никога?
— Никога.
Суслов помисли за момент като претегляше различните възможности.
— Довечера един от нашите агенти ще вземе пратка от няколко суперсекретни материала от самолетоносача. Става ли?
Лицето на англичанина светна.
— Чудесно. Затова ли дойде?
— Това е едната причина.
— Кога и къде е предаването?
Суслов му каза, а след това прибави:
— Но аз все още искам копия от всичко.
— Разбира се. Добре, това ще свърши чудесна работа. Роузмънт наистина ще ми бъде длъжник. От колко време е на борда твоят човек?
— От две години.
— Осигурява ли ти добри материали?
— Всичко, което може да се окаже ценно.
— Какъв му е хонорарът?
— За това? Две хиляди долара. Той не е скъп, никой от нашите хора не е, освен теб.
Крос се усмихна, все така тъжно.
— Е, но аз съм най-добрият, който имате в Азия и съм доказал класата си петдесет пъти. Досега съм го правил практически от любов, стари приятелю.
— Твоите цени, стари приятелю са най-високите, които имаме! Купуваме целия военен план на НАТО, кодове, всичко, всяка година за по-малко от 8000 долара.
— Онези мръсни аматьори развалят целия бизнес. Това е бизнес, нали?
— Не за нас.
— Глупости! Всички хора от КГБ сте повече от добре възнаградени. Дачи, места в Тифлис, специални магазини, в които пазарувате. Любовници. Но аз трябва да ти кажа, че изстискването на пари от вашата компания става все по-трудно с всяка година. Ще очаквам значително увеличение за информацията за сухопътните действия и по въпроса за А. М. Г., когато приключи.
— Говори директно с тях. Аз нямам права върху парите.
— Лъжец.
Суслов се изсмя.
— Добре е, и безопасно, да работиш с професионалисти. Просит! — Той вдигна шишето си и го пресуши.
Крос каза рязко:
— Моля те, тръгни си ядосан. Усещам бинокли.
Суслов веднага започна да го псува на руски, тихо, но яростно, а после заклати юмрук в лицето на полицая и се отдалечи.
Крос го изпрати с втренчен поглед.
На „Ша Тин роуд“ Робърт Армстронг гледаше трупа на Джон Чен. Полицаите, облечени в мушами, го увиваха в одеялото му, а след това го пренесоха сред зяпащите тълпи към чакащата линейка. Специалистите по отпечатъци на пръсти бяха наоколо в търсене на улики. Дъждът валеше по-силно и навсякъде имаше много кал.
— Всичко е на каша, сър — каза раздразнено сержант Лий. — Има отпечатъци от стъпки, но те могат да бъдат на всеки.
Армстронг поклати глава и избърса лицето си с кърпичка.
— Намерете някой от близкото село, може някой да е видял нещо. — Той остави Лий и отиде до полицейската кола. Влезе вътре, затваряйки вратата и взе апарата за връзка. — Тук е Армстронг. Дайте ми главния инспектор Доналд Смит за източен Абърдийн, моля. — Зачака, чувствайки се ужасно.
Шофьорът беше млад, умен и все още сух.
— Дъждът е чудесен, нали сър?