— Наркотици ли?
— Не бих могъл да го твърдя със сигурност, Йан. Поне не официално. Но мълвата е много упорита.
— Ти нали каза, че фалитът няма да ви засегне?
— Не е точно така. Ако това стане… Е, сигурен съм, че всичко ще бъде наред. — Джонджон продължи надолу по широкия облицован с ламперия коридор — от всичко лъхаше на богатство, солидност и сигурност. Той кимна с глава на възрастната английска секретарка, отмина я и отвори вратата, на която пишеше:
Пол Хавъргил, заместник-председател
Канцеларията беше огромна, с дъбова ламперия. Прозорците гледаха към площада.
— Йан, скъпи мой приятелю. — Хавъргил стана и протегна ръка. — Така съжалявам, че не можах да те видя вчера, и празненството миналата вечер едва ли беше място за бизнес. Ти как си?
— Добре. Така мисля. Поне засега. А ти?
— Имам лека диария, но Констанс е добре, благодаря на Бога. Скоро след като се прибрахме вкъщи двамата взехме от доброто старо лекарство на д-р Коликос.
Това беше един еликсир, измислен от д-р Коликос по време на Кримската война за лечение на стомашни разстройства, когато десет на всеки хиляда британски войници са умирали от тиф, холера или дизентерия. Формулата все още беше пазена в тайна.
— Ужасна гадост! Доктор Тулей и на нас ни даде от него.
— Колко ужасно за другите нали? Съпругата на Токс, а?
Джонджон каза мрачно:
— Чух, че са намерили тялото й под няколко купчини тази сутрин. Ако нямах розов билет, Мери и аз също щяхме да сме там.
„Розов билет“ означаваше, че имаш разрешението на жена си да излезеш без нея да играеш карти с приятели, да отидеш в клуба или на гости или каквото и да е — но с нейното великодушно позволение.
— О? — усмихна се Хавъргил. — Коя беше щастливката?
— Играх бридж с Макбрайд в клуба.
Хавъргил се засмя.
— Е, дискретността е по-добрата страна на мъжеството, а и трябва да мислим за репутацията на банката.
Дънрос почувства напрежението между двамата мъже. Той се усмихна вежливо.
— Какво мога да направя за теб, Йан? — попита Хавъргил.
— Искам допълнителен кредит от сто милиона за трийсет дни.
Настъпи мъртва тишина. И двамата се втренчиха в него. На Дънрос му се стори, че вижда проблясък на усмивка да минава зад очите на Хавъргил.
— Невъзможно! — чу го да казва.
— Горнт подготвя атака срещу нас и това е ясно за всички. Вие и двамата знаете, че сме солидни, сигурни и сме в добра форма. Необходима ми е вашата открита, сериозна подкрепа, тогава той няма да посмее да действа и аз няма да имам нужда от парите. Но аз наистина имам нужда от паричен ангажимент. Сега.
Отново тишина. Джонджон чакаше и наблюдаваше. Хавъргил запали цигара.
— Как стоят нещата със сделката „Пар-Кон“, Йан?
Дънрос им разказа.
— Във вторник подписваме.
— Можеш ли да вярваш на американеца?
— Договорихме се.
Отново тишина. Притеснен Джонджон я наруши.
— Това е една много добра сделка, Йан.
— Да. С вашата открита подкрепа Горнт и „Блекс“ ще се откажат от атаката си.
— Но 100 милиона? — каза Хавъргил. — Това е отвъд възможното.
— Казах, че няма да имам нужда от цялата сума.
— Това е предположение, скъпи приятелю. Можем да се окажем въвлечени в много голяма игра на могъщество против нашето желание. Носят се слухове, че Куилън го финансират отвън, че има германска подкрепа. Но ние не можем да рискуваме да влезем във война с един консорциум от германски банки. Ти вече си превишил лимита на възвращателния кредит. А и освен това 500 000 акции, които купи днес ще трябва да бъдат платени в понеделник. Съжалявам, но ще откажа.
— Постави го пред Управителния съвет. — Дънрос знаеше, че има достатъчно гласове, за да го прокара, независимо от противопоставянето на Хавъргил.
Отново тишина.
— Много добре. Със сигурност ще направя това на следващото заседание на Управителния съвет.
— Не. То няма да е по-рано от три седмици. Свикай, ако обичаш спешно заседание.
— Съжалявам.
— Защо?
— Не трябва да ти обяснявам съображенията си, Йан — каза Хавъргил рязко. — „Струан“ нито притежава, нито ръководи тази институция, въпреки че вие имате сериозен интерес към нас, така както ние към вас и вие сте наш ценен клиент. За мен ще бъде удоволствие да го поставя на следващото заседание на Управителния съвет. Свикването на спешни заседания влиза в моите правомощия. Единствено.