— Така е. Както и отпускането на този кредит. Няма нужда от заседание. Можеш да го направиш сега.
— За мен ще бъде удоволствие да поставя молбата пред Управителния съвет на следващото заседание. Имаше ли нещо друго?
Дънрос овладя желанието си да изтрие зле прикриваното задоволство от лицето на неговия враг.
— Имам нужда от кредита, за да подкрепя капитала си. Сега.
— Разбира се и Брус, и аз наистина разбираме, че отложеното плащане на „Пар-Кон“ ще ти даде средствата да завършиш корабните си сделки и да направиш частично плащане на „Орлин“ — Хавъргил пушеше цигарата си. — Между другото, разбирам, че „Орлин“ няма да поднови плащането. Ще трябва да изплатиш парите наведнъж в рамките на тридесет дни както е според договора.
Дънрос почервеня.
— Откъде чу това?
— От председателя, разбира се. Обадих му се снощи, за да го попитам дали…
— Ти какво?
— Разбира се. Скъпи мой приятелю — каза Хавъргил, открито наслаждавайки се на шока на Дънрос и Джонджон. — Имаме пълното право да разследваме. В края на краищата ние сме банкери на „Струан“ и имаме нужда да знаем. Нашето имущество също е изложено на риск, ако фалирате, нали така?
— И вие ще помогнете това да стане, ли?
Хавъргил извади цигарата от устата си с огромно удоволствие.
— Не е в наш интерес, който и да е значителен бизнес да се провали в Колонията, най-малко „Ноубъл хаус“. О, Боже, не! Няма нужда да се безпокоиш. В нужния момент ние ще се появим и ще купим твоите акции. Никога няма да позволим „Ноубъл хаус“ да фалира.
— Кога ще е нужния момент?
— Тогава, когато акциите достигнат стойност, която ние счетем, че е нужна.
— Каква е тя?
— Ще трябва да погледна, Йан.
Дънрос знаеше, че е победен, но не го показа по никакъв начин.
— Вие ще позволите капиталът да слезе надолу, докато достигне най-ниска цена и тогава ще купите контрола.
— Сега „Струан“ е обществена компания, но различните компании се свързват — каза Хавъргил. — Може би щеше да е разумно да последвате съвета на Аластър и моя — ние действително изтъкнахме рисковете, които поемате като обществена компания. А и може би трябваше да се посъветвате с нас, преди да закупите това значително количество акции. Очевидно е, че Куилън смята, че ви притежава, а и ти наистина малко си се поразпрострял, старче. Е, никога не бива да се страхуваш, Йан, ние няма да позволим да фалира „Ноубъл хаус“.
Дънрос се изсмя. Стана.
— Колонията ще бъде много по-добро място, ако ти не си в нея.
— О? — Хавъргил се озъби. — Срокът на моята служба е 23 ноември. Ти може да си излязъл от колонията преди мен.
— Не мислиш ли… — започна Джонджон, ужасен от яростта на Хавъргил, но спря, тъй като заместник-председателят се обърна към него.
— Твоят срок на служба започва на 24 ноември. Стига годишната обща среща да потвърди назначението. До това време аз управлявам „Виктория“.
Дънрос отново се изсмя.
— Не бъди толкова сигурен в това. — Той излезе навън. Ядосан Джонджон наруши тишината.
— Ти лесно би могъл да свикаш спешно заседание. Ти лесно мо…
— Въпросът е приключен. Разбираш ли? Приключен. — Хавъргил яростно запали нова цигара. — Ние имаме наши собствени проблеми, които трябва да бъдат решени най-напред. Но, ако този път се измъкне от менгемето аз ще бъда много изненадан. Той е в опасна позиция, много опасна. Нищо не знаем за този американец и за неговата приятелка. Знаем, че Йан е непоправим, арогантен и некомпетентен. Той е неподходящ за тази работа.
— Това не е в…
— Ние сме институция, която дава печалба, а не благотворително дружество и разните Дънросовци и Струановци твърде дълго имаха думата в нашите дела от много години. Ако вземем контрола ние ще станем „Ноубъл хаус“ на Азия — ние! Вземаме си обратно капитала от него. Уволняваме всички директори и веднага поставяме ново ръководство, удвояваме си парите и аз ще оставя вечно завещание на банката, завинаги. Това е, за което сме тук — да правим пари за нашата банка и за нашите акционери. Винаги съм считал твоя приятел Дънрос за много голям риск, а сега той отива до стената. И, ако аз мога да помогна да бъде обесен, ще го направя.