— Все едно че си в самолет, Орланда. В някоя изпълнена с ухания нощ трябва да е страхотно.
— Да. Така е. Обожавам я. Можеш да видиш целия Каулуун. Преди да построят „Синклер тауърс“ — това е блокът, точно отпред, имахме най-прекрасната гледка в Хонконг. Знаеш ли, че „Синклер тауърс“ е собственост на „Струан“? Мисля, че Йан Дънрос помогна да бъде построен, само за да ядоса Куилън. Апартаментът в надстройката тук е на Куилън… поне беше.
— Той развали изгледа му, така ли?
— Направо го съсипа.
— Това е една скъпоструваща атака.
— Не. И двата блока са изключително доходоносни. Куилън ми каза, че всичко в Хонконг се изплаща за три години. Всичко. Собствеността е единственото нещо, което си заслужава да притежаваш. Ти би могъл да на… — тя се засмя. — Можеш да подобриш материалното си състояние, ако желаеш.
— Ако остана къде ще живея?
— Тука в „Мид Левълс“. По-нагоре под върха винаги е много влажно, стените са мокри и всичко е потънало в плесен.
Тя свали кърпата от главата си и разтърси коса. След това седна на облегалката на един стол, гледаше го в гръб и търпеливо чакаше.
— От колко време си тук? — попита той.
— От пет, от почти шест години. Откакто построиха блока.
Той се обърна и се облегна на прозореца.
— Страхотно е. Ти също.
— Благодаря, любезни господине. Ще пиеш ли кафе?
— С удоволствие.
Линк Бартлет прокара пръсти през косата си, взирайки се в една стара картина, рисувана с маслени бои.
— Това Куанс ли е?
— Да. Да, така е. Куилън ми го даде. Еспресо?
— Да. Черно, ако обичаш. Бих искал повече да разбирам от живопис…
Щеше да добави: „Кейси разбира“, но се спря и я видя да отваря една от вратите. Кухнята беше голяма, съвременна и много добре оборудвана.
— Донякъде ми напомня за „Къща и градина“.
— Идеята е на Куилън. Той обича храната и обича да готви. Проектът е изцяло негов, останалото… останалото е мое, въпреки че той ме учеше на добър вкус.
— Съжаляваш ли, че си скъсала с него.
— И да, и не. Джос, предопределение. Беше му дошло времето. — Нейната смиреност го развълнува. — Не можеше да трае вечно. Не можеше. Поне не тук.
Видя, че за миг през нея мина тъга, но тя е отхвърли и се зае с блестящата машина за кафе. Никъде по полиците нямаше петна.
— Куилън беше педант по отношение на реда и благодаря на Господ, това ми помогна да преодолея раздялата. Моята дойка, Ах Фат ме докарва до лудост.
— Тя тук ли живее?
— О, да. Да, разбира се, но сега е на пазар. Стаята й е на края на коридора. Разгледай, ако искаш. Няма да се забавя дълго.
Изпълнен с любопитство, той се разходи. Приятна трапезария с кръгла маса за осем души. Спалнята й беше в бяло и розово, лека и въздушна, с меки розови завеси, които висяха от тавана и падаха около огромното легло. Имаше деликатно аранжирани цветя. Модерна баня, облицована с плочки, безупречна и с хавлиени кърпи, в подходящ цвят. Втора спалня с книги, телефон, стереоуредба, по-малко легло и отново всичко спретнато и с вкус.
„Кейси не може да се мери с нея“, каза си той като се сети за артистичната небрежност и неподреденост на малката й къща в каньона Лос Анжелос — боядисано в брик, купове книги навсякъде, барбекю, телефони, циклостили, електрически пишещи машини. Той се обезпокои от мислите си и от начина, по който сякаш автоматично ги сравняваше, върна се обратно в кухнята като мина край стаята на бавачката с безшумна походка. Орланда се беше съсредоточила в кафе — машината и не забелязваше, че в този момент той я наблюдава. Доставяше му удоволствие да я гледа.
Рано тази сутрин той й се обади много загрижен. Събуди я, за да й напомни да отиде на лекар за всеки случай, тъй като снощи докато той, Кейси и Дънрос излязат на брега тя вече се беше прибрала у дома.
— О, благодаря ти, Линк. Много мило, че ми се обади. Аз съм добре. Поне засега. Ти добре ли си? Кейси добре ли е? О, нямам думи да изразя благодарността си. Бях ужасно изплашена… Ти спаси живота ми, ти и Кейси…
Те си побъбриха щастливо по телефона, тя обеща да се прегледа за всеки случай и тогава той я попита дали би желала да закусят заедно. Тя веднага се съгласи. Закусиха на върха на „Мандарин“ с яйца по бенедиктински, препечени филии и кафе и се чувстваха великолепно.
— Мислех, че съм мъртва. Знаех, че ще се удавя, Линк. Ако не беше направил всичко толкова бързо аз никога… В момента, в който се оказах във водата, скъпата Кейси беше там и аз отново бях жива и вън от опасност.