Това беше най-хубавата закуска, която му се беше случвала някога. Тя му подаваше препечена филия, наливаше му кафе, без да я моли за това, вдигаше му салфетката. Уверена и женствена, Орланда го караше да се чувства мъжествен и силен. Веднъж си протегна ръката и я сложи върху неговата — дълги пръсти и изящни нокти. Усещането от това докосване все още го владееше. След това я придружи до вкъщи, измъкна една покана да се качи и сега беше там. Очите му се плъзгаха по нея.
„Господи — помисли си той, — добре е да внимавам.“
— О, не те видях Линк. Ти вървиш тихо за мъж с твоята височина.
— Извинявай.
— Няма за какво! — Парата засъска пронизително и струята започна да пълни чашите. — Капка лимон?
— С удоволствие. А ти?
— Аз предпочитам капучино.
Тя затопли млякото, звукът беше прекрасен, а ароматът на кафето — великолепен. След това отнесе подноса до масата за закуска. Сребърни лъжици и хубав порцелан. И двамата усетиха флуидите в стаята, но се преструваха, че не съществуват.
Бартлет отпи от кафето.
— Чудесно е, Орланда. Най-хубавото, което някога съм пил. Особено е.
— То е заради парченцето шоколад.
— Обичаш ли да готвиш?
— О, да. Много. Куилън каза, че съм добра ученичка. Обичам да се занимавам с къщата и да организирам празненства, а Куилън винаги… — Върху лицето й се появи лека бръчка. Тя го погледна в очите. — Изглежда непрекъснато го споменавам. Съжалявам, но това все още… все още е по навик. Той беше първият мъж в живота ми, единственият мъж, затова е част от мен, неотделима.
— Не трябва да ми обясняваш, Орланда, аз раз…
— Зная, но ми се иска. Нямам истински приятели, никога на никого не съм говорила за него, никога не съм искала, но някак си… някак си, е добре! Харесва ми да съм с теб и… Внезапно огромна усмивка я озари. — Разбира се! Забравих! Сега аз съм твоята отговорност! — тя се изсмя и плесна с мъничките си ръце.
— Какво искаш да кажеш?
— Според китайския обичай ти се намеси в съдбата или предопределението. О, да. Ти се сблъска с боговете. Спаси живота ми, защото без теб непременно щях да съм мъртва. Но това щяха да решат боговете. И тъй като ти се намеси, взе върху себе си тяхната отговорност, затова сега трябва да се грижиш за мен завинаги. Това е хубав и мъдър китайски обичай. Завинаги!
— Съгласен съм! — Той се засмя с нея — силата на нейната радост го заливаше.
— О, добре! — каза тя, а след това стана по-сериозна и докосна ръката му. — Само се шегувах, Линк. Ти си толкова галантен. Не съм свикнала на такова внимание. Официално те освобождавам — моята китайска половина те освобождава.
— Може би не искам да бъда освободен.
Изведнъж той видя, че очите й се разшириха. Нещо стягаше гърдите му, сърцето му учести ударите си. Парфюмът й го привличаше. Изведнъж силата между тях преля. Ръката му се протегна и докосна косата й — нежна като коприна, прекрасна и чувствена. Първо докосване. Погали я. Леко потръпване и вече се целуваха. Усети устните й, за миг податливи, съвсем лека влага, никакво червило, вкусът така чист и приятен.
Страстта им растеше. Ръката му се плъзна към гърдите й. Тя отново потръпна и се опита да се отдръпне, но той я държеше здраво. Ръцете й се облегнаха на гърдите му и притихнала за миг, докосвайки го, а след това се притисна до него и прекъсна целувката, но остана близо.
— Линк… ти…
— Чувстваш се толкова добре — каза той тихо, като я държеше до себе си. Наведе се, за да я целуне отново, но тя отбягна целувката.
— Чакай, Линк. Първо…
Той я целуна по врата и се опита отново, усещайки желанието й.
— Линк, чакай… първо…
— Първо целувай, после чакай!
Тя се засмя. Напрежението намаля. Той се наруга за това, че е направил грешка, желанието му беше силно, подбуждано от нейното. Моментът беше отминал и те отново бяха разделени. Гневът му започна да се надига, но преди да го обземе, тя го целуна. Изведнъж ядът му се изпари. Остана само топлината.
— Ти си твърде силен за мен, Линк — каза тя, гласът й беше гърлен, ръцете й около врата му, но предпазливо. — Твърде силен и твърде привлекателен и приятен, и истински, аз наистина ти дължа живота си.
Ръката й галеше врата му и той го почувства в слабините си. Тя вдигна поглед към него, беззащитна, предана и още неопетнена. „Може би“, помисли си той.