Налегна го умора. Навел глава, усещаше дъждът да капе по врата му. Дежури цялата нощ. Рано тази сутрин, когато тръгваше от участъка, му казаха, че ще обискират старата бавачка Ах Там. Тя бе свързана с Бившите вълци, които той откри и проследи до нейната бърлога. Затова Уу каза, че ще се върне навреме от посещението при смъртно болния си дядо.
Погледна часовника си. Все още имаше достатъчно време да измине милята до участъка. Успокоен, тръгна пак, мина покрай купчина смет и излезе на по-голяма уличка. Край нея бе отводната яма.
— Внимавай, пета племеннице, каза той.
— Да, разбира се, шести чичо. Може ли да дойда с теб? — попита малкото момиче щастливо.
— Само до сладкарската сергия. Внимавай! Виж, още едно счупено стъкло!
— Уважаемият дядо ще умре ли?
— Това знаят само боговете. Часът на смъртта се определя от тях, не от нас. Тогава защо да се тревожим, нали?
— Да — съгласи се тя важно. — Да, боговете са си богове.
„О, богове, бдете над уважаемия дядо и направете приятни дните, които му остават“, молеше се той. След това добави за всеки случай: „Аве Мария и Иисусе, благословете стария ми дядо. Кой знае дали християнският бог или даже истинските богове съществуват. По-добре да умилостивиш всички, ако можеш. Нищо не ти струва. Може пък да помогнат. А може да спят в момента, или да са излезли да обядват. Няма значение. Животът си е живот, боговете — богове, парите — пари. Нужно е да се подчиняваме на законите, а днес трябва много да внимавам.“
Снощи излезе с дивизионния сержант Мок и Змията. За пръв път отиваше с тях на едно от специалните нападения. Атакуваха три свърталища за комар, но любопитно, не пипнаха останалите пет — много по-печеливши, макар че бяха на същия етаж в същата сграда.
„О, да можех да получавам част от подкупите. Подкрепи ме, Сатана! Искам да бъда в «Спешъл интелиджънс», защото ще имам сигурна, важна служба, ще знам всички тайни, тези тайни ще ме закрилят, а после, когато се оттегля, тайните ще ме направят богат.“
Завиха и стигнаха до сладкарската сергия. Той поговори една-две минути с беззъбата старица, плати две медни монети, а тя даде на момиченцето сладка оризова питка и малко нарязани, сладко-горчиви портокалови кори, изсушени на слънце и увити във вестник.
— Благодаря, шести чичо, — каза момиченцето и го погледна сияещо изпод шапката си.
— Дано да ти харесат, пета племеннице, — отвърна той. Обичаше я, щастлив, че е хубава. „Ако боговете са благосклонни към нас, като порасне, ще стане красива. Ще продадем девствеността й много скъпо, а по-късно ще носи доход на семейството.“
Спектакълс Уу бе много горд, че успя да направи толкова много за тази част от семейството в момент на нужда. „Всички са здрави и нахранени, а сега с моя процент от работилницата за изкуствени цветя на деветия чичо, ще плащам наема една-две години. Ще мога да ям хубава оризова нинг-ток каша три пъти в седмицата безплатно. Това ще допълва дохода ми, така че не е необходимо да взимам подкупа, който лесно ще получа, но би провалил бъдещето ми.
Не. Бог ми е свидетел! Няма да взимам подкупи, докато има надежда за СИ, но няма логика да ни плащат толкова малко. Аз, с 320 ХК месечно, след двегодишна служба! Никога не можеш да разбереш тези варвари!“
— Тичай сега, аз ще се върна утре. Внимавай по пътя.
— Да, разбира се!
Той се наведе и тя го прегърна. Уу също я прегърна и тръгна. Тя изкачи хълма. Половината питка бе вече в устата й и я изпълваше с вкусна, насищаща, лепкава сладост.
Дъждът беше силен и монотонен. Водата от препълнената канална яма носеше отломки към колибите по пътя си. Тя се изкачваше внимателно. Изведнъж един смачкан петнадесетлитров бидон профуча съвсем наблизо край нея и се блъсна в една мукавена стена.
Тя стоеше вкаменена от страх.
— Махай се, няма какво да откраднеш оттук, — изкрещя един вбесен стопанин. — Върви си вкъщи! Нямаш работа тук. Махай се!
— Да… да — каза тя и забърза.
Сега се изкачваше по-трудно. В този момент земята под нея поддаде и започна свличането. Стотици тонове кал, камъни и пръст помитаха всичко по пътя си. Продължи петдесет или повече ярда, като само за няколко секунди събори неустойчивите постройки, разпиля мъже, жени и деца, а някои погреба, отрязвайки тинест откос там, където някога бе селото. И спря. Внезапно, както и започна.
В цялата планина настъпи тишина, нарушавана само от шума на дъжда. Изведнъж се понесоха викове и плач за помощ. Мъже, жени и деца наизскачаха от незасегнатите бараки, благославяйки боговете за спасението си.