Армстронг пребледня. Той се взря в Крос. Мразеше го открито.
— Ти си копеле! Отвратително, гадно копеле.
Крос се изсмя тихо.
— Вярно е.
— А също така си и хомо?
— Може би. От време на време. Само когато ми доставя удоволствие. Може би.
Крос го гледаше спокойно.
— Хайде, Робърт, наистина ли мислиш, че мога да бъда изнудван? Аз? Изнудван? Не разбираш ли какъв е животът? Чувам, че хомосексуалността е съвсем нормално нещо. Дори и сред изисканите среди.
— Така ли?
— В наше време да, съвсем нормално. Дори е модерно, за някои. О, да, разбира се. И се практикува от време на време от най-католическите групировки сред ВИП навсякъде. Дори в Москва.
Крос запали нова цигара.
— Разбира се, човек трябва да бъде дискретен, да умее да подбира и за предпочитане, да няма опекуни. Това увлечение може да има и предимства в нашата професия. Не е ли така?
— Значи ти оправдаваш всяко злодеяние, убийство, измама, лъжа в името на проклетата „Спешъл интелиджънс“, така ли?
— Робърт, аз не оправдавам нищо. Знам, че си разстроен, но стига вече.
— Не можеш да ме принудиш да вляза в СИ. Ще си подам оставката.
Крос се изсмя подигравателно.
— Но, драги, какво ще кажеш за всичките си дългове? За тези 40 000 до понеделник?
Той се изправи. Очите му бяха сякаш от гранит. В гласа му се чувстваше зла нотка.
— И двамата сме прехвърлили двадесет и една години, Робърт. Унищожи го, и то много бързо.
43
Заключителният звънец на фондовата борса иззвъня, но звукът беше удавен във вонящия хаос на скупчените брокери, които отчаяно се опитваха да завършат последните си сделки.
За „Струан“ денят беше катастрофален. Огромни количества акции бяха стоварени на пазара, за да бъдат купени, а после отново отхвърлени, защото слуховете раждаха нови слухове. Цената на една акция беше паднала от 24.70 до 17.50, а все още имаше 300 000, предложени в графата продажби. Пазарът беше колеблив. Всички очакваха „Хо-Пак“ да фалира на следващия ден — единствено сър Луис Базилио прекрати търгуването с банкови акции на обяд и спаси банката от разоряване.
— Иисусе Христе, какъв гад! — каза някой. — Измъкна се благодарение на проклетия звънец.
— Гледай тай-пана — избухна някой. — Всемогъщи Боже, човек би си помислил, че е един обикновен ден, а не погребението на „Ноубъл хаус“.
— Нашият Йан се забавлява. Виж му усмивката. Боже, акциите му падат от 24.70 на 17.50 за един ден, след като никога не са били под 25, а се държи така, сякаш нищо не се е случило. Утре Горнт трябва да поеме контрола!
— Или пък банката.
— „Вик“? Не, те си имат техни проблеми — каза друг, присъединявайки се към възбудената потна група.
— По дяволите, мислиш ли наистина, че Горнт ще го направи? Горнт, тай-пан на „Ноубъл хаус“?
— Не мога да си го представя!
— По-добре е да свикваш с това, старче. Но аз съм съгласен, никога няма да разбереш, че светът на Йан се руши около тестисите му…
— Ама, че гадно време!
— Е хайде, тай-панът е добър човек, а Горнт е един арогантен мръсник.
— Те и двамата са мръсници.
— О, не зная. Но съм съгласен, че Йан е студен. Студен като лед.
— Но не така студен както горкия стар Бен. Този мръсник е като мъртвец.
— Бен ли? Кой Бен? — попита някой докато се смееха. — А?
— О, за Бога, Чарли това е само една песничка, едно стихотворение. Бен се римува със студен, това е. Как ти мина денят?
— Направих сума пари от комисионни.
— Аз също.
— Фантастично. Продадох 100 процента от всичките си акции. Слава Богу сега съм свободен. Ще съм некоректен по отношение на някои мои клиенти, но откъдето дошло там и отишло, а те могат да си го позволят.
— Аз все още задържам 58 000 от „Струан“, а няма желаещи.
— За Бога!
— Какво има?
— „Хо-Пак“ е свършена. Затвориха си вратите.
— Какво?
— Всеки един мръсен клон.
— Всемогъщи Боже! Сигурен ли си?
— Разбира се, че съм сигурен, а освен това казват, че утре също няма да отворят и че губернаторът ще обяви почивен ден за банките. Получих информацията от достоверен източник, брато.