— Какво ще кажеш Кейси, да отидем до стоковата борса? Да кажем в два и половина? — каза той. — Йан ни покани.
— Но аз все още имам да свърша много неща, Линк, да…
— Но тук е съвсем различно и онова, с което се справят онези момчета е просто невероятно. Тайната търговия е начин на живот и то съвсем легален. Господи, фантастично е — прекрасно — велика система. За това, което правят тук съвсем законно за един ден, в Щатите са ти необходими двадесет години.
— Това не я оправдава, Линк.
— Не, но тук е Хонконг и техните правила ми харесват. Ще ти кажа, Кейси, ако искаш да се отървеш от мъртъв капитал тука е мястото да го направиш с печалба.
— Да се надяваме, че е така. Ти иди, Линк. Аз наистина имам един куп боклуци, което се налага да прегледам.
— Могат да почакат. Днес е битката. Трябва да присъстваме на убийството.
— Горнт ли ще победи?
— Разбира се. Освен, ако Йан не получи силна финансова подкрепа. Чувам, че „Виктория“ няма да го подкрепи. А и „Орлин“ няма да му подновят заема — точно както предсказах.
— Горнт ли ти каза?
— Непосредствено преди обеда, но тука всеки знае всичко. Никога не ми се е случвало подобно нещо.
— Тогава може би Йан знае, че ти авансира Горнт с 2 милиона, за да започне.
— Може би. Няма значение, сега за сега те не знаят, че „Пар-Кон“ е на път да стане новата „Ноубъл хаус“. Как ти се струва тай-пан Бартлет?
Кейси си спомни неговата внезапна усмивка и топлината, която я обля и отново почувства сега докато стоеше на партерния етаж на стоковата борса и го гледаше. Тълпа от мъже и само трима имаха значение: Куилън, Дънрос и Линк — най-жизненият и вълнуващ от всички мъже, които някога беше срещала. Тя се усмихна и на тримата по един и същи начин и каза на Горнт:
— Не, аз не участвам, поне не лично. Не обичам залаганията — цената на парите ми е твърде висока.
Някой измърмори: „Каква тъпотия каза.“
Горнт не обърна никакво внимание и задържа погледа си върху нея.
— Мъдро, много мъдро. Разбира се понякога нещата са сигурни, понякога можеш да предизвикаш убийство.
Той погледна Дънрос, който наблюдаваше със странната си усмивка.
— В преносен смисъл — да.
— Разбира се. Е, Куилън ще се видим утре.
— Хей, мистър Бартлет — извика някой — сключили ли сте сделка със „Струан“ или не?
— И какво мисли нападателят Бартлет за „нападателния“ стил на Хонконг? — попита друг.
Отново се възцари тишина. Бартлет сви рамене.
— Нападението си е нападение навсякъде — внимателно каза той, — и бих добавил, че това е подготвено и предприето. Но човек никога не знае дали е спечелил преди всички гласове да са преброени. Съгласен съм с мистър Дънрос. Можете да изгорите — той се ухили отново, а очите му играеха. — Съгласен съм и с мистър Горнт. Понякога можеш да предизвикаш убийство.
Отново избухна смях. Дънрос използва момента, за да си пробие път към вратата. Бартлет и Кейси го последваха. Долу до колата му Дънрос каза:
— Хайде, влизайте. За съжаление аз трябва да бързам, но колата ще ви откара вкъщи.
— Не, няма нужда, ще вземем такси…
— Качвайте се. В този дъжд ще трябва да чакате половин час.
— Фериботът ще ни свърши чудесна работа, тай-пан — каза Кейси. — Той ще ни отведе там.
— Какво ще правиш с Горнт? — запита Бартлет. Дънрос се засмя и Кейси и Бартлет се опитаха да преценят силата му.
— Ще изчакам — каза той. — Това е един стар китайски обичай: Търпение. Получава онзи, който чака. Благодаря, че запазихте в тайна нашата сделка. Много добре се справихте.