— Казва, че трябва да бъдем търпеливи — му каза Сюзан. — Но Богородице, как бихме могли? Бедното дете е разстроено и губи ума си. Тя продължава да повтаря: Но аз бях шофьорът, мамо, аз. Заради мен Борже не е жив, заради мен. Страхувам се за нея, шери.
— Тя знае ли вече, че тя… за вътрешните си органи?
— Не, още не. Докторът каза да не й казваме преди той да е сигурен. — Сюзан се разплака.
С огромна болка той я успокои, доколкото можа и й каза, че ще се обади отново след час. Размисли какво трябва да прави, а след това се приготви, излезе от офиса си и дойде тук.
Обществената телефонна кабина близо до поставката за вестници беше заета, затова си купи един следобеден вестник и зачете заглавията. „20 убити по калните стръмнини на едно селище над Абърдийн“… „Дъждът ще продължи“… „Ще бъде ли отменено голямото състезание в събота?“… „Джон Кенеди предупреждава руснаците да не се месят във Виетнам“… „Договор за забрана на ядрените опити е подписан в Москва от Дийн Ръси, Андрей Громико и сър Алек Дъглас Хоук, отхвърлен от Франция и Китай“… „Малайските комунисти засилват офанзивата“… „Вторият син на Кенеди, роден преждевременно почина“… „Ловът на хора заради великите британски обирджии на влакове продължава“… „Скандалът «Профумо» дискредитира Консервативната партия“…
— Извинете, сър, чакате ли за телефона? — попита една американка зад него.
— О, да разбира се, благодаря, извинете. Не видях, че е свободен.
Той влезе в кабината, затвори вратата, постави монетата и набра номера. Усети, че безпокойството му нараства.
— Ало?
— Лоп-синг, моля. — Все още не беше уверен в гласа.
— Няма Лоп-синг тук е Лоп-тинг. Съжалявам набрали сте погрешен номер.
— Искам да оставя съобщение — каза той облекчено като разпозна гласът на Суслов.
— Дали са ви грешен номер. Погледнете в бележника с телефонните номера.
Когато паролата беше казана правилно той започна.
— Съжалявам, че…
— Кой е вашият номер? — прекъснаха го рязко. Жак веднага го даде.
— Това телефонна кабина ли е?
— Да.
Телефонът веднага изключи. Като сложи слушалката на място внезапно усети пот по ръцете си. Номерът на Суслов трябваше да се използва само при спешен случай, но това беше спешен случай. Той впери поглед в телефона.
— Извинете сър — извика американката през стъклената врата. — Може ли да използвам телефона? Само за минутка.
— О, аз изобщо няма да се бавя — каза Жак смутено. Видя, че след нея чакат нетърпеливо и трима китайци, които го гледаха със съкрушителни погледи. — Аз съм… Аз само след секунда.
Той отново затвори вратата, а гърбът му беше мокър. Чакаше, чакаше, чакаше и най-после отсреща се обадиха.
— Ало?
— Какво спешно има?
— Току-що говорих с Ница. — Жак внимателно разказа на Суслов за разговора с жена си, без да споменава имена. — Заминавам за там веднага с вечерния полет. Помислих си, че ще е по-добре да ти го кажа лично.
— Не тази вечер. Запази място за утре за вечерния полет.
Жак почувства, че светът се сгромолясва.
— Но аз говорих с тай-пана преди няколко минути и той каза, че е добре да замина тази вечер. Запазил съм място. Мога да се върна след три дни, тя наистина е зле. Не мис…
— Не. Ще ти се обадя утре вечер според уговорката. Всичко това може да почака дотогава. Повече не използвай този номер, освен при истинска нужда.
Жак си отвори устата, за да отговори ожесточено, но отсреща бяха затворили. Усети гнева. Но това е спешно. Вбесен започна да върти.
„Сюзан има нужда от мен, а също и Аврил. И тай-панът изцяло ме подкрепи.“
— Добра идея, Жак — каза веднага Дънрос. Вземи толкова време, колкото ти е необходимо. Ендрю ще те замества.
А сега…
„По дяволите, какво правя? Суслов не е мой пазач. Не е ли?“
Де Вил спря да избира. Изби го студена пот. Затвори телефона.
— Свършихте ли, сър? — извика американката. — Чакат ме на телефона.
— Да съжалявам — той с усилие отвори вратата.
— Забравихте си вестника, сър — каза тя учтиво.
— Благодаря.
Жак де Вил се върна за него и излезе съсипан. Всички китайци — трима мъже и една жена, веднага се понесоха напред като изблъскаха с лакти него и американката от пътя си. Едрата жена първа се добра до вратата и я затръшна зад себе си, а другите се подредиха след нея.