— Ей, мой ред беше — започна яростно американката, но те само я напсуваха — открито и много вулгарно.
Суслов стоеше прав в неугледния си апартамент в Коулъри, който беше една от сигурните къщи на Артър. Сърцето му все още биеше глухо от непредвидения разговор. Беше вбесен от Жак де Вил.
„Тъпо, скапано лайно. Започна да става бреме. Довечера ще кажа на Артър какво трябва са се направи с него. Колкото по-скоро толкова по-добре. Да, колкото по-скоро ти самият се успокоиш толкова по-добре. Ядосаните хора правят грешки. Забрави гнева си.“
Овладя се и излезе на сумрачната площадка с олющена боя, като заключи вратата след себе си. С друг отключи вратата до неговата, тази на Джини Фу.
— Искаш ли водка — попита тя с нахалната си усмивка.
— Да — ухили се той.
Тя седеше с кръстосани крака на старото канапе, облечена само с усмивка. Те се целуваха, когато телефонът иззвъня. В апартамента й имаше два. Нейният и тайният в шкафа, който само той използваше. Артър му беше казал, че е сигурен, контрабанден, нерегистриран и е невъзможно да бъде монтиран подслушвател. Дори и така Суслов използваше единствено телефона в другия апартамент.
— Пий, товарищ — каза Джини, подавайки му чашата. — В такъв случай аз пия, а?
Той се ухили взе водката и плъзна преценяващо ръката си по хубавичкия й малък задник.
— Джини, галубчик, ти си добро момиче.
— Разбира се. Аз най-доброто момиче за теб. — Тя протегна ръка и погали крайчеца на ухото му. — Ще си поиграем ли?
— Защо не?
Изпи огнената течност пестеливо, понеже му се искаше да има още. Мъничките й чевръсти пръсти разкопчаваха ризата му. Той я възпря за миг и я целуна, тя прие с удоволствие целувката му и отвърна със същото.
— Чакай докато дрехите съблечени, а? — изкиска се тя.
— Знаеш ли, следващата седмица тръгвам — каза той като я държеше в мечешката си прегръдка. — Какво ще кажеш и ти да дойдеш, а? Почивката, която все ти обещавам?
— О, наистина ли? — усмивката й беше щастлива. — Кога? Кога? Ти не се шегува?
— Можеш да дойдеш с мен — ще спрем в Манила, първата ни спирка е в Манила, след това на север и обратно тук след месец.
— О-о, един истински месец… о, Греги! — Тя го прегърна с цялата си сила. — Ще бъде най-страхотното капитанско момиче в цял Китай.
— Да, да ще бъдеш.
— Кога тръгва… кога ние тръгва?
— Другата седмица. Ще ти кажа кога.
— Добре утре става, взема паспорт…
— Не, не паспорт, Джини. Никога няма да ти дадат. Онези Виблядокс ще те спрат. Те никога няма да ти позволят да дойдеш с мен. Онези мръсни полицаи никога няма да ти позволят да дойдеш с мен.
— Тогава какво прави, а?
— Ще те пренеса контрабанда на кораба в един сандък. — Смехът му беше силен. — А може би на вълшебно килимче, а?
Тя се взря в него с тъмните си очи — големи, преливащи и нетърпеливи.
— Верно, вземаш ме? Верно? Един месец на твоя кораб, айейа!
— Поне месец. Но не казвай никому. Полицията ме наблюдава през цялото време и ако узнае ти няма да можеш да дойдеш с мен. Ясно?
— Всички богове са свидетели, на никой няма да кажа, даже и на майка ми. — Джини се закле с жар, след това го прегърна отново страшно щастлива. — Еееий, ще стана много важна като жена на капитана.
Още една прегръдка и тогава позволи на пръстите си да дирят греха, а той потръпна безволево. Тя се изсмя и продължи да го разсъблича.
— Ще имаш най-хубавите часове, най-хубавите.
Вещо използваше пръстите и устните си, концентрирана върху задачата си докато той извика, чувствайки се равен на боговете. Ръцете и устните й останаха върху него до онзи момент, в който имаше и най-малката частица удоволствие. Тогава спря много доволна, че е свършила работата си добре. Самата тя не изпитваше върховно блаженство, въпреки, че няколко пъти се престори, за да му достави удоволствие. Само два пъти от всичките беше достигнала зенита, но и двата пъти беше много пияна и не съвсем сигурна дали е било така или не. Само с нощния Ток от „Виктория енд Албърт“ постигаше върха всеки път.