„Всички богове са благословили съдбата ми — помисли си щастлива. — С едномесечната почивка и допълнителните пари, които Грегор ще ми даде, и джос още една година с него ние ще имаме достатъчно пари, за да отворим собствен ресторант и аз мога да имам синове и внуци и да се слея с боговете. О, колко съм щастлива.“
Беше изморена, защото здравата поработи. Сви се по-удобно срещу него, затвори очи. Харесваше го и беше благодарна на боговете, че й помогнаха да преодолее отвращението си към неговия ръст, бялата му като на крастава жаба кожа и горчивата миризма на тялото му. Уморена и щастлива заспа.
Суслов не спеше. Денят беше добър и за кратко много ужасен. След срещата с Крос на състезателната писта той се върна на кораба си ужасен, че би могло да има изтичане на информация от „Иванов“. Беше кодирал информацията за операция „Пресъхнал поток“ и всички останали неща, и ги беше изпратил от личната си кабина. Пристигащите съобщения, че Ворански няма да бъде заменен преди следващото посещение на „Съветски Иванов“, че специалният експерт Коронски ще бъде свободен и ще пристигне от Банкок на 12-часово наблюдение и че той, Суслов ще трябва да се свърже директно с Артър.
„Не пропускай да получиш копия от папките на А. М. Г.“
Спомни си как през него премина ледена тръпка от това „не пропускай“. Толкова малко провали, толкова много успехи, но се помнеха само провалите. „Кой от кораба? Кой прочете папката на А. М. Г., освен мен? Само Дмитрий Меткин, моят помощник-капитан. Невъзможно е да е той. Изтичането трябва да е от другаде. Доколко може да се довери на Крос? Не много, но този човек безспорно е най-ценната придобивка, която имаме в Азия и той трябва да бъде защитаван на всяка цена.“
Усещането, че Джини е до него му доставяше удоволствие. Тя дишаше леко, едно незначително потрепване от време на време, гърдите й се повдигаха и отпускаха. Погледът му мина през вратата към старомодния часовник, който стоеше в нишата на една от мръсните кухненски полици сред всичките полупразни бутилки, консерви и кутии. Кухнята беше в ниша до всекидневната. В единствената спалня, леглото беше огромно и почти изпълваше стаята. Той й го купи, когато започна връзката им, преди две, почти три години. Чудесно легло, чисто и меко, една приятна промяна след койката.
И Джини също го приемаше добре. Отстъпчива, добродушна, без никакви проблеми. Синьо-черната й коса беше късо подстригана по начин, който му харесваше. Какъв контраст с Вертинска, любовницата му във Владивосток.
Тя с нейните сини очи, дълга кестенява чуплива коса и с нрав на дива котка, майка й — истинска принцеса, а баща й незначителен полукитаец, собственик на магазин, който майка й бе купила на търг, когато тя е била на тринадесет години. Беше избягала от Русия на един вагон, който превозваше добитък след гибелната 1917 година.
„Освобождение, а не гибел. Ах, добре е да спиш с дъщерята на принцеса Сергеева, когато си внук на селянин от земите на Сергеев.
Като мислеше за Сергееви си спомни Алексей Травкин. Нещастният Травкин, такъв глупак. Дали те наистина ще пуснат принцеса Несторова, жена му до Хонконг за Коледа? Съмнявам се. А може и да я пуснат и тогава бедният Травкин ще умре от удар като види онази малка вещица с бели коси, беззъба, набръчкана и болна от артрит. Травкин е руснак и не е лош човек.“
Той отново погледна часовника. Показваше 18:20. Няма да прави нищо друго няколко часа, освен да спи, да яде, да мисли и да планира. А после о, внимание — среща с английските парламентаристи и късно довечера отново ще види Артър. Той се изкиска. Много се забавляваше от това, че са му известни тайни, които Артър не знаеше. Но тогава той също пази някои тайни. Може би вече знае за парламентаристите. Той е умен, много умен и също не ми вярва.
Това е великият закон: Никога не се доверявай другиму — на мъж, жена или дете — ако искаш да си жив и здрав и недосегаем за вражеските хватки.
Той отново се изхили и Джини се размърда.
— Спи, малка принцесо — прошепна той успокоително като на дете. — Спи.
Тя не се разбуди, само отхвърли косата от очите си и се сгуши по-удобно.
Суслов отпусна клепачите си, постави ръката си на кръста й. Следобед дъждът намаля. Сега беше спрял. Заспивайки си мислеше, че бурята все още не си беше свършила работата.
45
Робърт Армстронг пресуши бирата си.
— Още една — извика той неясно, правейки се на пиян. Той беше в „Гуд лак гърлфренд“, претъпкан шумен бар на морския бряг в Уанчай, пълен с американски моряци от атомния самолетоносач. Китайките позволяваха на клиентите да ги закачат и опипват и в замяна им носеха скъпи, разредени с вода напитки.