Сякаш му беше необходимо безкрайно много време преди да стане и да попита къде е тоалетната, да мине край няколко души, които вечеряха и да се скрие зад мънистената завеса. След време отново се появи и се запъти към масата си. Изведнъж четиримата кули, които вечеряха го нападнаха отзад и му вързаха ръцете. Останалите, които вечеряха, истински посетители, а не прикрити полицаи от разузнавателната служба, зяпнаха, един си изпусна пръчките, няколко избягаха, а останалите замръзнаха.
Армстронг стана от столчето си мързеливо и тръгна. Видя, че здравенякът китаец зад тезгяха си свали престилката.
— Млъквай, мръснико — каза на руски на мъжа, който псуваше и се бореше безпомощно.
— Добър вечер, шефе — поздрави подхилвайки се лукаво. Името му беше Малкълм Сан, старши агент от разузнавателната служба. Той организира подслушването и плати на готвача, който обикновено работеше в тази смяна, за да заеме мястото му.
— Добър вечер, Малкълм. Направи го много добре. — Армстронг прехвърли вниманието си към вражеския агент. — Как се казваш? — попита го той любезно.
— Кой ти? Пусни ме да си ходя… Пусни ме да си ходя! — мъжът говореше английски със силен акцент.
— Целият е твой, Малкълм — каза Армстронг.
— Слушай ти кучи сине, ние знаем, че си от екипажа на „Иванов“, знаем, че си куриер и че току-що взе една пратка от американеца от атомния самолетоносач. Вече хванахме този мерзавец да върши мръсотии, така че по-добре…
— Лъжи! Сгрешили сте — изстреля на руски мъжът. — Нищо не зная за американеца. Пусни ме да си ходя.
— Как се казваш?
— Имате грешка. Пуснете ме да си ходя. — Тълпа от зяпачи недодялани наблюдатели се събираше около магазина.
Малкълм Сан се обърна към Армстронг:
— Той е опитен, сър. Опасявам се, че ще трябва да го приберем.
— Сержант, доведете Черната Мария.
— Да, сър — още един агент излезе бързо. Руснакът беше с посивяла коса, тантурест, с малки гневни очи. Той беше хванат здраво без шансове да избяга и без възможност да мушне ръката в джоба си или устата си, за да унищожи уликата или себе си.
Армстронг вещо го пребърка. Никакви бележки или филмова касета.
— Къде го сложи? — попита той.
— Аз не разбира.
Омразата на мъжа не тревожеше Армстронг. Той не питаеше никаква злоба към него, беше една цел, хваната в капана. „Чудя се кой е купил това нещастно леке, изплашено до смърт. И то с право, защото сега скъсва с КГБ и със собствените си хора завинаги, все едно, че е умрял. Чудя се защо това е наша победа, а не на стария Роузмънт и на неговите момчета от ЦРУ? Как така ние сме единствените, които знаят за пратката, а не янките? Как Крос е разбрал това? Всичко, което му казан беше къде и кога и че пратката ще бъде оставена от един моряк от самолетоносача и взета от някой на «Иванов».“
— Ти отговаряш Робърт, и моля те не обърквай нещата.
— Няма. Но моля те доведи някой друг за Брайън Куок.
— За последен път, Робърт, води разследването на Куок и помогни на разузнавателната служба докато те освободя. И ако ме изпортиш ще те изхвърля от полицията от Хонконг, ще те лиша от пенсия и едва ли трябва да ти напомням, че ръката на разузнавателната служба е много дълга. Съмнявам се, че отново ще работиш, освен ако не станеш престъпник, а тогава Бог да ти е на помощ. Ясен ли съм?
— Да, сър.
— Добре.
Армстронг потрепери. „Невероятно щастливи сме, че го хванахме. Ако Спектакълс Уу не беше дошъл от Нинг-ток, ако старата бавачка не беше говорила с Бившия вълк, ако фалитът на банката… Боже, колко много ако. Но тогава това е начинът да хванем едра риба. Повечето пъти истински мръсен неподправен джос. Иисусе Христе, Брайън Куок! Ти, нещастнико!“
Той отново потрепери.
— Добре ли сте, сър? — попита Малкълм Сан.
— Да. — Армстронг отново погледна руснака. — Къде сложи филма, ролката с филма.
Мъжът пак се втренчи в него предизвикателно.
— Не разбирам.
Армстронг въздъхна.
— Разбираш, много добре разбираш.
Голямата черна камионетка премина през тълпата и спря. Излязоха още служители на разузнавателните служби.