— Вкарайте го вътре — обърна се Армстронг към онези, които го държаха.
Тълпата наблюдаваше, бърбореше и се присмиваше докато четиримата влачеха мъжа към камионетката. Армстронг и Сан влязоха вътре след него и затвориха вратата.
— Тръгвай — нареди Армстронг.
— Да, сър.
Шофьорът отпусна амбреажа, провря се през тълпата и се вля в объркания трафик, насочвайки се към централната щабквартира.
— Добре, Малкълм. Можеш да започваш.
Китайският агент извади нож остър като бръснач. Руснакът пребледня.
— Името ти? — попита Армстронг като седеше на пейката срещу него. Малкълм Сан повтори въпроса на руски.
— Дмитрий Меткин — измънка мъжът, все още притиснат като в менгеме от четиримата, без възможност да мръдне. — Моряк, първа степен.
— Лъжец — каза Армстронг спокойно. — Продължавай, Малкълм.
Малкълм Сан сложи ножа под лявото око на мъжа и той почти припадна.
— С това по-късно, шпионин такъв — каза Сан на руски със смразяваща усмивка.
Много изкусно, умишлено със злоба Сан бързо наряза мушамата на ленти, след това моряшката му фланелка, а после и останалите дрехи докато остана гол. Ножът не само не го поряза, дори не го докосна. Внимателното претърсване не даде резултат. Нито обувките, нито токовете, нито подметките.
— Освен да е бил микроточков трансфер, а ние сме го пропуснали досега, трябва да е у него — каза Армстронг.
Сан извади хирургически ръкавици и мехлем и бръкна дълбоко. Мъжът потрепери, изстена и се просълзи от болка.
— Дю не ло мо — щастлив каза Сан. Пръстите му изтеглиха мъничка тръбичка в целофанова опаковка.
Когато се увери, че мъжът е добре затворен той надникна в цилиндричния пакет.
— Прилича на „Минолта“ — разсеяно каза той.
Взе малко хартия и загъна целофана внимателно и седна отново срещу мъжа.
— Мистър Меткин подведен сте под отговорност за участие в шпионска дейност срещу правителството на Нейно Величество и всичките й съюзници. Всичко, което кажете ще бъде взето предвид и използвано като доказателство срещу вас. А сега, сър — продължи той внимателно — вие сте заловен. Ние сме от специалното разузнаване и не се подчиняваме на нормалните — подобно на вашето КГБ. Не искаме да ви нараним, но можем да ви задържим завинаги в единична килия, ако пожелаем. Искаме малко сътрудничество. Само отговорете на няколко въпроса. Ако откажете ще измъкнем със сила информацията, която ни е необходима. Използваме много от техниките на КГБ, а понякога го правим малко по-добре.
Той видя, че в очите на мъжа блесна страх, но нещо му подсказваше, че трудно ще го сломи.
— Как е истинското ви име? Официалното ви име в КГБ?
Мъжът го изгледа втренчено.
— Какъв е чинът ви в КГБ?
Армстронг въздъхна.
— Мога да те предам на моите китайски приятели, друже, ако ги предпочиташ. Те изобщо не те обичат. Твоята Съветска армия прегази цялото село на Малкълм Сан в Манджурия и го изтриха от лицето на земята, както и неговото семейство. Съжалявам, но действително трябва да узная истинското ти име, чина ти на „Съветски Иванов“ и служебното ти положение.
Отново враждебна тишина. Армстронг помръдна с рамене.
— Продължавай, Малкълм.
Сан се протегна и рязко издърпа отвратителният лост от гнездото му, четиримата мъже обърнаха грубо Меткин по корем и го разпънаха на кръст, Сан вкара желязото. Мъжът нададе вик.
— Чакай… — чакай… — прошепна той — чакай… аз съм Дмитрий — още един вик — Николай Леонов, майор, политически комисар.
— Това е достатъчно, Малкълм — каза Армстронг удивен от важността на улова им.
— Но, сър…
— Това е достатъчно — каза Армстронг остро, умишлено го покровителстваше, както Сан беше преднамерено враждебен и ядосано тресна лоста обратно в гнездото му.
— Вдигнете го — нареди той. Дожаля му за мъжа и унижението му. Но не познаваше неуспеха. Когато трябваше да изтръгне информация я получаваше.
Това беше изпитан трик, никога нямаше да проникнат дълбоко, а първият вик беше винаги от паника, а не от болка. Измъчването не се препоръчваше, макар че някои фанатици го правеха въпреки нарежданията. „Това е доста опасна професия — помисли си той мрачно. — Методите на КГБ са по-груби, а китайците имат различно отношение към живота и смъртта, победител и победен, болка и удоволствие — и стойността на един крясък.“