— Не го вземай навътре, мистър Леонов — каза той любезно, след като другите го вдигнаха и сложиха на пейката.
Меткин го заплю и започна да го псува, по лицето му се стичаха сълзи от страх, ярост и безсилие. Армстронг кимна на Малкълм Сан, който извади приготвената превръзка и я задължа здраво върху носа и устата на Меткин.
Тежката отвратително сладка воня на хлороформ изпълни задушната атмосфера. Меткин напразно се опита да се отдръпне, а после притихна. Армстронг провери очите и пулса му, за да се увери, че не симулира колапс.
— Сега можете да го оставите — каза им той. — Справихте се много добре. Ще се погрижа да ви бъдат вписани похвали в досиетата. Малкълм, погрижи се добре за него. Той може да се самоубие.
— Да.
Сан отново седна в клатещия се камион заедно с другите. „Дмитрий Меткин, иначе казано Николай Леонов, майор, КГБ, от «Иванов» и негов политкомисар. Защо такава голяма риба се занимава с такава незначителна работа.“
46
Линк Бартлет внимателно избра вратовръзката си. Беше с бледосиня риза, светлокафяв костюм и вратовръзката — кафява с червена ивица.
Имаше една отворена бира на скрина. Цял ден спори със себе си дали трябва да се види с Орланда или не, дали да каже на Кейси или да не й каже.
Денят беше добър за него. Първо закуска с Орланда, а после до Кай Так, за да провери самолета си и да се увери, че може да го използва за полета с Дънрос до Тайпей. Обяд с Кейси после вълнението на борсата. След затварянето с Кейси взеха ферибота до Каулуун. Брезентовите транспаранти за буря плющяха от дъжда и закриваха гледката, така, че на палубата те обземаше чувство за клаустрофобия и пътуването не беше приятно. Но с Кейси беше приятно. Той усещаше присъствието й, което се подсилваше от историята с Орланда и дилемата.
— Йан е узнал, нали Линк?
— Така ми се струва. Но той е умен, битката още не е приключила, само първата атака.
— Как може да си възвърне позициите? Основният му капитал е с намалени цени.
— В сравнение с миналата седмица, да, но ние не знаем неговия коефициент на печалба. Тази борса е като играта Йо-Йо, ти сама го каза — и е опасна. Йан беше прав за това.
— Обзалагам се, че знае за двата милиона, които даде на Горнт.
— Възможно е. Не би предприел нищо, ако не съществува някакъв шанс. Ще се срещнем ли със Сиймър и Чарли Форестър?
— Да. Полетът на Пан Ам е навреме и ще имам лимузина на разположение. Ще тръгна скоро след като се върнем.
— Мислиш ли, че ще искат да вечерят?
— Не. Ще им трябва време да се адаптират към часовата разлика, преди да им хрумне да гуляят. — Той се намръщи. — Поне така се надявам.
— В колко часа пристига самолетът им?
— 16:50. Ще се върнем към 18.
В шест имаха среща със Сиймър Стайглър. Форестър не беше добре и веднага си легна.
Адвокатът беше нюйоркчанин, хубав мъж, с чуплива сиво-черна коса и тъмни очи и сенки под очите.
— Кейси ме въведе в детайлите, Линк — каза той. — Изглежда, че сме в отлично състояние.
Според предварителна уговорка, Бартлет и Кейси бяха изложили цялата сделка на адвоката си, с изключение на тайното споразумение относно корабите на Дънрос.
— Има няколко клаузи, които бих искал да включа, за да сме защитени — каза Стайглър.
— Добре. Но не искам отново да се водят преговори за сделката. Искам тя да бъде запазена в тайна, така както беше в изложението ни.
— А какво става с „Ротуел-Горнт“? Най-добре е да проучиш въпроса, а? Може да издадем фиктивна полица на „Струан“.
— Не — каза Кейси. — Оставете Горнт и Дънрос сами, Сеймър. — Те не казаха на Стайглър и за частната сделка на Бартлет с Горнт. — В Хонконг е много по-сложно отколкото си мислехме. Най-добре е да оставим нещата такива каквито са.
— Така е добре — каза Бартлет. — Оставете Горнт и Дънрос на мен и Кейси. Заемете се само с техните адвокати.
— Какво представляват те?
— Англичани. Много почтени — каза Кейси. — Срещнах се с Джон Даусън на обяд. Дънрос трябваше да присъства, но изпрати Жак де Вил. Той е един от директорите на „Струан“. Занимава се с общите въпроси и отчасти с финанси. Жак е много добър, но Дънрос движи и решава всичко. Това е.
— Дали да не извикаме Даусън по телефона още сега? Ще се срещна с него на закуска, да кажем в осем, тука.