Бартлет и Кейси се засмяха.
— Не става, Сиймър. Най-спокойно ще бъде около десет и двучасов обяд. Те ядат и пият така, сякаш е за последен път и всичко е на „стари приятелю“.
— В такъв случай ще се видя с него следобед, когато ще е добродушен и може би ще го понаучим на някой и друг номер — каза Сиймър Стайглър, а погледът му стана остър. Той потули една прозявка. — Трябва да се обадя в Ню Йорк, преди да захъркам. Имам всички документи за обединението с „G x R“…
— Аз ще ги взема — каза Кейси.
— Освен това купих блок от 200 000 акции от „Ротуел-Горнт“ по 23.50. — Как вървят днес?
— По 21.
— Боже, Линк, ти си закъсал с 300 бона — каза Кейси разтревожена. — Защо да не продадеш и да купиш отново? Ако има възможност.
— Не. Ще задържам капитала — Бартлет не беше обезпокоен за капитала на Ротуел, защото беше далеч напред в дела си от номера на Горнт за краткосрочна продажба. — Защо не приключиш за тази вечер, Сиймър? Като станеш сутринта ще закусим тримата заедно, да кажем в осем?
— Добра идея. Кейси ще ми уредиш ли среща с Даусън?
— Това ще е първото нещо. Те ще се срещнат с теб сутринта по някое време. Тай-панът, Йан Дънрос им е казал, че нашата сделка е от първостепенно значение.
— Би трябвало — каза Стайглър. — Нашата първа вноска по ипотеката ще откачи Дънрос от ченгела.
— Ако оцелее — отбеляза Кейси.
— Днес те има, утре те няма, така че нека да се забавляваме. — Това беше една от любимите реплики на Сиймър и фразата му все още кънтеше в главата на Бартлет. Днес те има, утре те няма… като пожара снощи. Можеше и да свърши зле. „Можех да си тресна главата така както направи онзи нещастник Пениуърд. Човек не знае кога ще му дойде редът. Твоята злополука, твоят куршум, или твоята беда. Отвън или отвътре. Като татко! Господи — загорял и здравеняк, едва ли е бил болен и ден през живота си, а после рак и за три месеца си замина — беше страшен за гледане и умря в големи мъки.“
Бартлет усети, че внезапно изби пот по челото му. Беше ужасно, по време на развода си погреба баща си, майка му се побърка и всичко се разпадаше. Осигуряването на жена му и децата беше несправедливо уредено. Той едва успя да запази контрол над компаниите, да изплати дължимите суми, без да се налага да разпродава. Все още продължаваше да плаща въпреки, че тя се омъжи повторно — нарастващата издръжка на децата му, както и за тяхното обезпечаване в бъдеще.
„Всеки цент все още е болка, не заради самите пари, а заради несправедливия закон на Калифорния — една трета за адвоката докато смъртта ни раздели, изцеждан от моя и от нейния адвокат. Един ден ще им отмъстя, — за пореден път мрачно си обеща Бартлет. — На тях и на всичките други проклети паразити.“ С усилие ги захвърли настрана. За днес.
— Днес те има, утре те няма, затова нека да се забавляваме — повтори той докато си отпиваше бирата, завърза вратовръзката си и се огледа в огледалото. Без да се суети. Обичаше да живее, без да се самоизтъква и беше в хармония със себе си, знаеше кой е и какво иска. Войната му помогна за това. Оцеляването след развода, оцеляването без нея, откритието за нея и живота му с това откритие — Кейси — единственото прекрасно нещо през цялата тази година.
„Кейси. Какво Кейси?
Нашите правила са съвсем ясни. Винаги са били такива. Тя ги установи: ако аз имам среща или тя има среща — никакви въпроси и никакви взаимни упреци.
Тогава защо съм така напрегнат сега, когато реших да се видя с Орланда, без да казвам на Кейси?“
Погледна часовника си. Почти беше време за тръгване.
Едно нерешително почукване на вратата и тя веднага беше отворена и нощният Сонг засия.
— Госпожица — съобщи старецът и направи крачка встрани.
Кейси се приближаваше по коридора със сноп хартии и тетрадки в ръка.
— О, здрасти, Кейси — каза Бартлет, — тъкмо щях да ти се обадя.
— Здрасти, Линк — извика тя, а после каза — Doh jeh — на кантонезки на стареца. Походката й беше щастлива, когато влезе в апартамента с две спални. — Има нещо за теб.
Тя му подаде куп телекси и писма и отиде до барчето, за да си налее едно сухо „Мартини“. Беше във всекидневни дрехи, сив панталон, който подхождаше на слабата й фигура, сиви обувки с равни подметки и сива копринена риза, отворена около врата. Косата й беше вързана отзад. Тази вечер беше с очила, а не както обикновено с контактни лещи.