На дванадесет години спечели стипендия.
О, колко горди бяха тайните му учители. След това ходи по варварски земи, научи перфектно техния език. Отиде в Лондон, столицата на най-великата империя, която светът някога бе познавал, знаейки, че тя ще бъде унизена и оставена непотребна някой ден, но тогава в 1937 все още процъфтяваше.
Две години там. Мразеше английското училище и английските момчета… Кити Кити Китаец седи си на опашката… прикриваше омразата и сълзите си. Учителите от новото братство му помагаха, направляваха, задаваха въпроси и даваха отговори, показваха му чудото на диалектиката и на това да си част от истинската революция. Никога не задаваше въпроси, никога нямаше нужда.
След това войната, евакуираха го заедно с всички други ученици и ученички в Канада, прекрасно време във Ванкувър, Британска Колумбия на тихоокеанското крайбрежие, цялата необятност, планини и море и един цъфтящ китайски град. Един нов клон на световното братство, повече учители и винаги някой мъдрец, с когото можеш да поговориш, готов да обясни и да даде съвет. Побеждаваше съучениците си в учебните занимания, в гимнастиката с ръкавици и в техните спортове. Беше съвършен на крикет и тенис. „Превъзхождай ги Чу-той, сине мой, превъзхождай ги и бъди търпелив заради славата на Партията и на Мао!“ — това бяха последните думи, които изрече баща му, думи запечатани в паметта му от 6-годишна възраст и повторени до смъртното му легло.
С присъединяването си към Кралската канадска конна полиция осъществи част от плана. Беше лесно да изпъкне в КККП със задача в китайския квартал, кейовете и страничните улички, говореше английски, мандарин и кантонезки, неговият диалект Нинг-ток беше дълбоко погребан. Лесно стана отличен полицай в това разпростряло се красиво градско пристанище. Скоро беше най-цененият китайски експерт във Ванкувър, доверяваха му се, превъзхождаше ги и беше непреклонен срещу престъпленията на триадата, срещу гангстерите от китайския квартал, които се прехранваха от опиум, морфин, проституция и вечното незаконно залагане. Работата му наблюдаваха неговите шефове и също така ръководителите на братството. Те в еднаква степен воюваха срещу бандата, трафика на наркотици и престъпленията. Помагаха му да арестува и да разкрива. Техният таен интерес беше вътрешното функциониране на КККП, как КККП наема и опожарява и издига и съпоставя и разследва и наблюдава и кой какво контролира, къде и как. Изпратиха го за шест месеца от Ванкувър в Отава, за да помогне при разследването на китайска верига за наркотици и за да получи повишение. Лесно е да контролираш престъпление и да получиш повишение, ако работиш и ако имаш приятели сред стотиците тайни очи навсякъде.
После войната завърши и кандидатства за полицията в Хонконг — последната част от плана.
Той обаче не искаше да отива, не искаше да си тръгне — обичаше Канада, обичаше и Жанет. Жанет де Боа. Тя беше на деветнадесет от френска Канада, Монреал, говореше френски и английски, родителите й бяха френски канадци от много поколения. Харесваха го и не възразяваха срещу него, защото беше Chinoise, както го наричаха на шега. Тогава беше на двадесет и една, вече известен като част от командния състав с голяма кариера пред себе си.
Брайън Куок се размърда. Кожата му беше лепкава и мракът го притискаше. Затвори клепачите си, тежащи като олово и даде воля на мислите си. Върна се към нея и към онова време, онова лошо време в живота си. Спомни си как спореше с братството, с водача, убеждаваше ги, че ще служи по-добре в Канада, отколкото в Хонконг, където ще бъде един от многото. В Канада е единствен. След няколко години щеше да е напред в йерархията на ванкувърската полиция.
Но всичките му аргументи пропаднаха. Знаеше и му беше мъчно, че те са прави. Ако остане, в края на краищата, щеше да премине от другата страна, да се раздели с Партията. Сега имаше много въпроси, останали без отговор, благодарение на това, че прочете секретни доклади за Съюза, КГБ, Гулаг и твърде много приятели канадци и националисти. Хонконг и Китай бяха далеч, далечно беше и неговото минало. Тука беше Жанет и той я обичаше, нарастващата мощ на престижа му сред равните, виждаше ги равни, и не варвари.
Водачът му напомни неговото минало, че варварите са само варвари, че в Хонконг имаха нужда от него, където битката току-що започваше, където Мао все още не беше председателят Мао, не беше победител, все още се биеше с Чан Кай-ши.