Всеки след седмица сън-събуждане-сън, последван от два или три дена без сън. Всеки.
„О, всемогъщи Боже — помисли си Армстронг — ти, нещастно мръсно копеле, ти ще се опиташ да издържиш, а това изобщо няма да ти е от полза. Изобщо. — Армстронг отново се сети. — Но той не е твой приятел, а вражески агент — просто «клиент» и враг, който години наред е предавал теб, всичко и всички. Вероятно той е тикнал в затвора Фонг Фонг и неговите момчета, които са сега в някоя отвратителна смрадлива килия и получават същото, но без лекари и наблюдение и грижи. И все пак можеш ли да се гордееш с този вид манипулиране, може ли някой цивилизован човек?
Не. Необходимо ли е да се вкарват отвратителни химикали в някое безпомощно тяло?
Не… да, да, така е, да, понякога, и убиването понякога е необходимо. Луди кучета, хора — о, да, някои хора са зли и луди кучета. Да. Човек трябва да използва тези модерни психически способи, развити от комунистите под ръководството на КГБ. Ах, но трябва ли да ги следваме?
За Бога не зная, но зная, че КГБ се опитва да разруши всичко и да ни доведе до тяхното ниво…“
Погледът на Армстронг се фокусира и той видя, че всички са се втренчили в него.
— Какво?
— Да продължим ли с двучасовия цикъл, сър? — повтори обезпокоен лекарят.
— Да. Да, и в 6:30 ще започнем с първия разговор.
— Вие ли ще го водите?
— Такова е нареждането, за Бога — изръмжа Армстронг. — Не можеш ли да четеш, дявол да го вземе?
— О, съжалявам — отвърна веднага докторът. Всички знаеха за приятелството на Армстронг и Куок и за нареждането на Крос той да води разпита. — Искаш ли успокоително, Стари приятелю? — попита д-р Дорн загрижено.
Армстронг го напсува и си тръгна ядосан, че е позволил на доктора да го вбеси. Качи се на най-горния етаж до офицерската трапезария.
— Барман!
— Идвам, сър!
Обичайната му халба с бира пристигна бързо, но тази вечер прекрасната тъмна течност, която обичаше — малцова, силна и горчива — не уталожи жаждата му, нито изчисти лошия вкус от устата му. Хиляди пъти се беше измъчвал от въпроса какво би направил, ако ТЕ го заловят и го оставят гол в една такава клетка и познавайки повечето технически похвати и хитрини. „Може би ще се справя. По-добре от бедния нещастник Брайън — помисли си мрачно той. — Бедният човечец знае толкова малко. Да, но дали повечето познания ти помагат, когато ти си «клиентът»?“
Усети кожата си да овлажнява от страх като се сети какво го очаква занапред Брайън Куок.
— Барман!
— Да, сър, идвам!
— Добър вечер, Робърт, може ли да се присъединя към теб? — запита главният инспектор Доналд С. С. Смит.
— О, здравей. Да… седни — каза той равнодушно. Смит седна до него на бара и оправи превръзката на ръката си.
— Как е?
— Както обикновено — Смит кимна и Армстронг си помисли, че прякорът му беше доста уместен. Змията. Смит изглеждаше добре, гладък, гъвкав като змия, излъчваше същата ужасяваща опасност и имаше същия навик да си облизва устните от време на време с върха на езика.
— Боже! Още не мога да повярвам, че е Брайън. — Смит беше един от малкото, които знаеха. — Потресаващо.
— Да.
— Робърт, беше ми наредено от директора на криминалното разследване — най-големия началник на Армстронг — да поема случая с Бившите вълци от теб, докато си зает. И всеки друг, който би искал да поема.
— Всичко е в папките. Старшина Танг-по е моят заместник… той е добър детектив, всъщност много добър. — Армстронг отпи наведнъж голяма глътка бира и добави цинично: — И има добри връзки.
Смит се усмихна само с устни:
— Добре, това е някаква помощ.
— Далеч съм от подобна мисъл, Стари приятелю. Източен Абърдийн отнема цялото ми умение. А сега какво става с Бившите вълци. Продължава ли наблюдението на Филип Чен?
— Да. И на жена му. Интересно, че преди Дайан да се омъжи за стария скъперник беше Мей-уей Т’Чънг, нали? Интересно е и, че един от нейните братовчеди е Хамингбърд Санг.
Армстронг се вгледа в него.
— Взел си си домашно.
— Всичко е част от службата! — добави мрачно Смит. — Бих желал да прибера тези Вълци съвсем умно. Вече имаме три уплашени обаждания в Източен Абърдийн от хора, на които Вълците са се обадили по телефона с искане за хюнг-яу „много бързо“ или отвличане. Чувам, че същото е и в колонията. Ако са ни се обадили трима изплашени граждани можеш да се обзаложиш, че на триста не им е стигнал куражът — Смит отпи от уискито си. — Това не е добре за бизнеса, изобщо не е добре. Има толкова много мазнина по кравата. Ако не хванем бързо Бившите вълци, тези мръсници ще получат много пари — няколко бързи телефонни разговора и парите ще са в пощата, бедните нещастници ще бъдат доволни да дадат откуп, за да се отърват от отвличане.