— Казах ви всичко… всичко… всичко. — Отчаяно, не вярвайки, че във вселената може да съществува толкова много болка, болка, която не можеше да се понесе, той отново избъбри кои бяха членовете на бандата, истинските им имена и адреси, дори за старата бавачка в Абърдийн. — Баща ми ми даде монетата… аз не зная откъде… той ми я даде, без да ми каже къ… той я даде къъълнааа сеее… — гласът му заглъхна.
Още веднъж припадна.
Фор Фингър Уу се изплю отвратен.
Дю не ло мо, днешната младеж няма никаква сила на духа!
Нощта беше тъмна и един неприятен вятър подухваше от време на време. Мощният и равномерно работещ мотор, който бръмчеше приятно задържаше неизбежното движение на джонката напред. Бяха на няколко мили югозападно от Хонконг, непосредствено зад морските пътища, зад водите на КНР и огромното устие на река Пърл до самото пристанище, откритото море беше до дясната страна на кораба. Всички платна бяха свити.
Той запали цигара и се закашля.
— Всички богове проклинат всички триединни мръсници.
— Да го събудя ли, пак? — попита Гудуедър Пуун.
— Не. Не, мръсникът каза истината, поне толкова колкото знае. — Загрубелите пръсти на Уу се протегнаха и нервно докоснаха половинката от монетата, която носеше около врата си под дрипавата си потна риза, за да се увери, че е още там. Вълнението се надигна у него при мисълта, че монетата може да е истинска, че може да е липсващото съкровище на Филип Чен.
— Много добре се справи, Гудуедър Пуун. Довечера ще получиш премия. — Погледът му се отправи на югоизток, търсейки сигнала. Той беше закъснял, но това още не го тревожеше. Носът му от само себе си подуши вятъра, а езикът му опита вкуса — остър и наситено солен. Очите му пребродиха небето, морето и хоризонта. — Скоро пак ще вали — измърмори той.
Пуун запали нова цигара от угарката.
— Това ще провали ли надбягванията в събота?
Старецът вдигна рамене.
— Ако боговете пожелаят. Мисля, че утре отново ще бъде адски облачно. Освен ако вятърът не промени посоката. Ще имаме дяволските ветрове, върховните ветрове, и онези мръсници могат да ни разпръснат по четирите морета. Пикая на върховните ветрове.
Гудуедър погледна на югоизток. Беше уловил нещо с периферното си зрение.
— Видя ли?
След миг Фор Фингър поклати глава.
— Има много време, много време.
— Да. — Старият моряк отново хвърли поглед на овързаното с вериги тяло. Лицето му се намръщи. — Еееий, но когато Доходният Чой пребледня като медуза при първи писък на този блудник и при вида на кръвта трябваше да пусна газ, да се изсмея и да спася реномето му! Днес младите нямат никакви сила на духа — повтори Уу, а после запали нова цигара и поклати глава. — Но ти си прав. След тази вечер Доходният ще бъде оставен там, където му е мястото, за да стане още по-доходоносен. — Той хвърли поглед на Смолпокс Кин. — Мъртъв ли е?
— Още не. Какъв противен кучи син и мръсник — да удари с лопата Сан Намбър Уан на „Хаус ъф Чен“, а после да ни излъже за това, айейа! И да отреже ухото на Чен и да обвини баща си и брат си и да лъже и за това! А после да вземе откупа, макар че не можеха да доставят стоките! Ужасно!
— Отвратително! — Старецът се изкикоти. — Дори по-ужасно, да позволи да го хванат. Но тогава ти показа грешката на този блудник в ужасните му начинания, Гудуедър Пуун.
Те се изсмяха щастливи.
— Да му отрежа ли другото ухо, Фор Фингър?
— Още не. Скоро, да, много скоро.
Пуун отново почеса главата си.
— Едно нещо не разбирам. Не разбирам защо ми каза да сложа техния знак на Сан Намбър Уан и да го оставя така, както те планираха да го оставят? — Той се намръщи. — Когато този блудният умре, това означава, че всички Бивши вълци са мъртви, айейа! Така, че каква е ползата от този знак?
Фор Фингър се изкикоти.
— Всичко става ясно на онзи, който чака. Търпение — каза той, много доволен от себе си.
Знакът внушаваше, че Вълците са живи. Ако само той и Пуун знаеха, че всички са мъртви, по всяко време можеше да възкреси, тях или заплахата от тях. По негова прищявка. „Да — помисли си щастливо той, — убий един, за да изпълниш с ужас десет хиляди! Вълците лесно могат да станат постоянен източник на допълнителен доход на нищожна цена. Няколко телефонни обаждания, едно или две умишлени похищения, може би още нечие ухо.“