Един от наблюдателите на носа даде сигнал с флаг. Уу веднага ускори и направи поправка. Още един тих сигнал и нова смяна на посоката.
Уу веднага даде заден ход. Витлата тежко заудряха морето. После спря тласъка. Джонката беше по-близо до въжето на поклащащите се шамандури. Загрубелият старец изглеждаше като част от кораба със закованите си напред в морето очи. Уу вдървено маневрираше с тромавата джонка по посока на шамандурите. След няколко мига един моряк с дълъг закривен прът за акостиране се наведе от главната палуба и закачи въжето. Грубите коркови шамандури ловко бяха качени на борда. С привично движение главният матрос отряза шамандурите и ги захвърли през борда, след като се увериха, че балите прикрепени към другия край на въжето долу бяха здрави и непокътнати. Сега Пол Чой виждаше ясно. Бяха две, около шест на три фута, вързани заедно с въже здраво под водата, теглото им при потапянето държеше дебелото въже изпънато. Веднага щом всичко беше сигурно, товарът здрав по края, макар и все още пет или шест фута под повърхността на морето, главният матрос даде сигнал. Фор Фингър веднага приготви джонката за отплаване и те се понесоха в различни посоки.
Цялата операция беше проведена в тишина, без усилие и за секунди. След няколко мига слабите светлини на мачтите на тай-траулера изчезнаха в тъмнината и те отново бяха сами в морето.
Уу и Гудуедър Пуун запалиха цигари.
— Много добре — каза Гудуедър Пуун.
Фор Фингър не отговори, ушите му слушаха приятните звуци на моторите. „Няма проблеми там — помисли си той. Сетивата му изследваха вятъра. — Няма проблем там. — Очите му бродеха из мрака. — Там също няма нищо — каза си той. Защо тогава си неспокоен? Дали е заради седмия син?“
Хвърли поглед към Пол Чой, който беше до страничния отвор с гръб към него. Не. Там също няма никаква опасност. Пол Чой гледаше балите. Те оставяха малка диря. Любопитството му надделя и се чувстваше малко по-добре, уискито го затопляше и солта сега миришеше хубаво. Вълнението от срещата и това, че е далеч и на сигурно място.
— Защо не ги качиш на борда, татко? Можеш да ги изгубиш.
Уу побутна Пуун да отговори.
— По-добре е да оставим морските плодове на морето, Доходоносни Чой, докато е достатъчно безопасно, за да ги изнесем на брега. Айейа?
— Казвам се Пол. — Младият мъж погледна пак към баща си и потръпна. — Нямаше нужда да убивате оня блудния.
— Капитанът не го е убил — каза Гудуедър Пуун, хилейки се и отговаряйки вместо стареца. — Ти го направи, Доходоносни Чой. Ти го хвърли през борда. Видях го ясно. Бях на половин крачка от теб.
— Лъжи! Опитах се да го издърпам обратно! И при всички случаи той ми нареди да го направя. Той ме заплаши.
Старият моряк вдигна рамене.
— Разправяй ги тия на някой чужд дяволски съдия, Доходоносни Чой, и това няма да ти донесе никаква полза, дявол да го вземе!
— Името ми не е До…
— Капитанът на флотата те нарече Доходоносни, затова за всички богове ти си Доходоносният завинаги. Айейа — добави той, като се ухили на Фор Фингър.
Старецът нищо не каза само се усмихна и показа няколкото си счупени зъба и това направи гримасата му дори по-страшна. Плешивата му глава и потъмнялото лице кимаха в знак на съгласие. После спря очи на сина си. Пол Чой потрепери, независимо от смелостта си.
— Твоята тайна е дълбоко в мен, сине мой. Никога не бива да се страхуваш. Никой на тази лодка нищо не е видял. Така ли е, Гудуедър Пуун?
— Не, нищо. Всички богове и големи и малки са свидетели. Никой нищо не е видял!
Пол Чой отново се втренчи навъсено.
— Ти можеш да изгориш хартия в огън.
Гудуедър Пуун се изкикоти силно.
— На тази лодка можеш.
— Да — каза Уу, а гласът му беше рязък и груб. — На тази лодка можеш да запазиш тайна завинаги. — Той запали нова цигара, изкашля се и се изплю. — Не искаш ли да знаеш какво има в онези бали?
— Не.
— Това е опиум. Доставено на брега, тази нощна работа ще донесе 200 000 долара печалба, само на мен, с много премии за моя екипаж.
— Тази печалба не си заслужава риска, не и за мен. Аз те накарах да м… — Паул Чой спря.
Фор Фингър го погледна. Изплю се на палубата, подаде кормилото на Гудуедър Пуун и отиде до огромните тапицирани седалки, а след това иззвъня на кърмата.