— Бих ли те излъгал?
Суслов си се засмя.
— Ще го използвам. О, Боже, как ще го използвам. — Грей не беше на себе си от радост. — Абсолютно сигурен ли си? Но Иванов. Какво стана с него?
— Повишение, разбира се, за брилянтно завършена маневра за дискредитиране на правителството на врага. Сега е в Москва и чака ново назначение. Между другото, имаш ли намерение да споменеш за зет си на вашата утрешна пресконференция?
Грей застана нащрек.
— Как разбра за него?
Суслов спокойно го погледна.
— Моите началници знаят всичко. Беше ми казано да ти направя предложение да помислиш дали не би счел за важно да споменеш за вашата връзка на пресконференцията, мистър Грей.
— Защо?
— За да подчертаеш положението си, Робин. Такава близка връзка с тай-пана на „Ноубъл хаус“ би увеличило влиянието на твоите думи. Няма ли да е така?
— Но, ако знаеш за него — каза Грей, а гласът му стана суров, — знаеш и за сестра ми и за мен, че имаме уговорка да не го споменавам. Това е семеен въпрос.
— Въпросите, които се отнасят до държавата имат предимство пред семейните.
— Кой си ти? — Грей внезапно стана подозрителен. — Кой си ти всъщност?
— Само един пратеник, мистър Грей. Наистина. — Суслов сложи огромните си ръце на раменете на Грей и топло го задържа. — Знаеш как да използваме всичко, което е в нашата власт, за да отстраним причината. Сигурен съм, че моите началници са мислили единствено за твоето бъдеще. Една близка семейна връзка с такава фамилия би ти помогнала в Парламента. Нали? Когато ти и твоята Лейбъристка партия дойдете на власт догодина, ще имат нужда от мъже и жени с добри връзки. За пост в кабинета имаш нужда от връзки, сам го каза. Ти ще си специалистът в Хонконг със специални връзки. Можеш много да ни помогнеш да задържим Китай, отново да го вкараме в правилния коловоз и да поставим Хонконг и целия му народ там, където им е истинското място — в клоаката. Е?
Грей се замисли за това, а сърцето му глухо биеше.
— Можем ли да заличим Хонконг?
— О, да. — Суслов се усмихна. — Няма място за безпокойство. Няма да е необходимо да казваш каквото и да било за тай-пана, или да нарушаваш думата, която си дал на сестра си. Мога да уредя да ти зададат въпрос. Е?
Дънрос чакаше Брайън Куок в бара на „Мандарин“ и пиеше голямо бренди с „Перие“. Барът беше само за мъже и беше почти празен. Брайън Куок никога не закъсняваше, но сега се бави.
„Твърде лесно може да се случи нещо неочаквано в неговата професия — помисли Дънрос. — Давам му още няколко минути.“
Тази вечер Йан нямаше нищо против да чака. Имаше много време, за да стигне до Абърдийн и Фор Фингър Уу и тъй като Пен благополучно замина за Англия, нямаше нищо, което да го принуди да се връща.
„Пътуването ще й се отрази добре — помисли си той. — Лондон, театърът, а след това замъкът Ейвиърд. Ще бъде великолепно там. Есен и свежи утрини, можеш да видиш дъха си, сезонът на яребиците, а после Коледа. Прекрасно е да си у дома за Коледа. Чудя се какво ли ще донесе тази Коледа и какво ще си мисля, връщайки се назад към този лош момент. Твърде много проблеми. Планът се изпълнява, но вече скърца, всичко върви зле и е вън от контрол. Бартлет, Кейси, Горнт, Фор Фингър, Мата, Тайтфист, Хавъргил, Джонджон, Кърк, Крос, Съндърс, А. М. Г., неговата Рико — всички нощни пеперуди около пламъка, а сега и нови — Тип Ток и Хиро Тода, който пристига утре вместо в събота.“
Този следобед говори надълго и нашироко с японския си приятел и партньор в корабостроенето. Тода запита за пазара на акции и за „Струан“, но не директно в английски стил, а косвено и вежливо, по японски. Но попита. Дънрос усети сериозността под равния глас, звучащ по американски — резултат от двугодишен престой в Харвард, като аспирант.
— Всичко ще се оправи, Хиро — каза Дънрос. — Това е временна атака. Разтоварваме доставките от корабите според плана.
„Ще успеем ли? Да, по един или друг начин. Утре Линбар заминава за Сидни, за да се опита да възобнови сделката с «Волара» и отново да договори устава. Далечен удар.“
Съзнанието му неумолимо се върна към Жак.
„Ами ако Жак наистина е комунистически агент? А също и Джейсън Плъм и Так? А «Р»? Роджър Крос ли е или Робърт Армстронг? Със Сигурност никой от двамата, нито Жак. За Бога, бях с Жак през по-голямата част от живота си. През по-голямата част от живота си съм познавал фамилията де Вил. Вярно е, че Жак може да е дал известна информация на Бартлет за някои от нашите вътрешни начини на действие, но не всичко. Не онази част, която се отнася до компанията, това е достояние единствено на тай-пана. Това означава Аластър, татко, аз или старият сър Рос. Немислимо.