— Боговете не са ми го прошепнали, нито долните висши тигри, които подкупват жокеи или упояват коне, за да мамят почтените хора. Но Ноубъл Стар ще се опита да победи.
— Всички мръсници ще се опитат — каза раздразнено шофьорът, — но кой е онзи, избран от боговете и от Висшия тигър на състезателната писта „Хепи вели“? Какво ще кажете за Пайлът Фиш?
— Жребецът е добър.
— Ами Бътърскот Лес? Банкерът Куанг има нужда от промяна на късмета.
— Да, Лес също е добър.
— Тай-пан, ще спада ли пазарът?
— Да, но купи от „Ноубъл хаус“ в три без петнайсет в петък.
— На каква цена?
— Мисли, многоуважаеми братко. Аз да не съм Старият сляп Тунг!
51
Орланда и Линк Бартлет танцуваха много близо един до друг в полумрака на нощния бар, усещайки телата си. Музиката беше тиха и чувствена, ритъмът — приятен, съставът — филипински, а огромната огледална и луксозно обзаведена зала беше умело осветена. Сервитьори с фракове и малки фенерчета, направени като моливи, чийто светлинки приличаха на множество светулки се движеха безшумно. Много момичета с пъстри вечерни рокли седяха, бъбреха или наблюдаваха неколцината танцуващи. От време на време поединично или на двойки те отиваха по масите при един или при няколко мъже, да разговарят и да ги карат да пият и след около четвърт час се отдалечаваха, а техните действия бяха деликатно режисирани от постоянно бдящата мама-сан и нейните помощнички. Тукашната мама-сан беше гъвкава привлекателна шанхайка на около петдесет години, добре облечена и дискретна. Говореше шест езика и отговаряше за момичетата пред собственика. От нея зависеше провалът или успехът на бизнеса. Момичетата изцяло й се подчиняваха. Същото правеха нахалниците и сервитьорите. Тя беше ядрото, кралицата на своето царство и разбира се те й се подмазваха.
Рядко някой мъж довеждаше момиче, макар че не възразяваха, особено, ако бакшишът беше щедър и постоянно поръчваха напитки. Десетки от тези нощни места за удоволствие бяха разпръснати из колонията, няколко интимни, повечето открити, доставящи удоволствия на мъжете — туристи, посетителите yan на Хонконг. Цените бяха различни, качеството — също, в зависимост от избраното място. Удоволствие за гостите. Пари за къщата.
Линк Бартлет и Орланда повече се люлееха, отколкото танцуваха. Нейната глава беше леко опряна на гърдите му. Едната й ръка, положена нежно на рамото му, а другата — в неговата. Беше я прегърнал през кръста. Тя почувства топлината му дълбоко в слабините си. Почти разсеяно, пръстите й галеха врата му и тя се притисна малко повече. Краката й перфектно следваха неговите, така беше и с тялото й. След миг почувства възбудата му и цялото му тяло.
„Какво да правя с него тази вечер? — мечтателно се запита тя, обичаше нощта и нейното съвършенство. — Да или не? О, колко ми се иска…“
Изглеждаше така, сякаш тялото й се движеше по своя воля, гърбът й беше леко превит, слабините напред. Една топла вълна я обля.
„Твърде много топлина“ — помисли си тя. С усилие се отдръпна назад.
Бартлет усети изплъзването. Ръката му остана на кръста й, той я придърпа към себе си. Не усещаше нищо друго, освен тялото й под ръката си, никакво бельо. Изключително. Само плът под ефирния шифон… и повече топлина, отколкото плът. Господи!
— Нека седнем за малко — каза гърлено тя.
— Като свърши танцът — промърмори той.
— Не, не, Линк, усещам слабост в краката си. — Тя с усилие сложи и двете си ръце около врата му и леко се наведе назад, като стоеше срещу него, но позволявайки му да поеме част от тежината си. — Може да падна. Не би желал да падна, нали?
— Не можеш да паднеш — каза той, усмихвайки й се в отговор. — По никакъв начин.
— Моля те… Не би искала да падна, нали?
Тя се засмя и смехът й го изпълни с възбуда. „Господи — помисли той, — тя те е обсебила.“
Потанцуваха още малко, но поотдалечени и това го охлади. После я завъртя и тръгна близо до нея. Седнаха на масата, изтягайки се на канапето, все още под въздействието на близостта си. Краката им се докоснаха.
— Същото ли, сър? — попита келнерът.
— За мене не, Линк — каза тя като изпитваше желание да наругае келнера за неуместното му появяване, те още не си бяха изпили напитките.
— Още един ментов крем? — каза Бартлет.
— За мене, не, наистина, благодаря. Ти си поръчай един.