Келнерът изчезна. Бартлет би предпочел една бира, но не искаше дъхът му да мирише и нещо повече, не искаше да разваля най-съвършеното ястие, което някога беше хапвал. Пастата беше чудесна, телешкото крехко и сочно, с лимон и винен сос, от който изтръпваше устата, а салата беше изключителна. И непрекъснато нейното излъчване, вълнението от парфюма й.
— Това е най-прекрасната вечер, която съм имал от години.
Тя вдигна чашата си с мнима тържественост.
— Да пием за още много такива.
„Пия за още много, много повече — каза си на ум, — но след като се оженим или поне сгодим. Ти си твърде буен, Линк Бартлет, ти твърде много подхождаш на моята душа, твърде силен си.“
— Радвам се, че ти е доставила удоволствие. На мене също. О, да, на мене също. — Тя видя очите му да се плъзват встрани от нея, когато край тях мина една хостеса, а роклята й беше непристойно изрязана. Момичето беше прекрасно, едва на двадесет и отиде до група весели японски бизнесмени заедно с други момичета. Веднага друго момиче стана, извини се и си тръгна. Орланда го наблюдаваше как ги гледа, и всичко й беше ясно.
— Всички за наемане ли са? — попита той неволно.
— За чукане ли?
Сърцето му прескочи и той отново я погледна, цялата — внимание.
— Да, предполагам, че това съм имал предвид.
— Отговорът е и да, и не. — Тя продължи да се усмихва любезно, а гласът й беше тих. — Това е като повечето неща в Азия, Линк. Никога нищо не е да или не. Винаги е може би. Зависи от хостесата. Зависи от мъжа, от парите и от това какви дългове има. — Усмивката й беше дяволита. — Може би просто ще те насоча в правилната посока, но тогава ти няма да стигнеш до добро, защото очароваш всички хубави жени, един голям и силен мъж като теб, айейа!
— Хайде, Орланда! — каза той през смях, когато тя започна да имитира акцента на някои кули.
— Видях, че й обърна внимание. Не те упреквам, тя е прекрасна. — Завиждаше на момичето за неговата младост, но не и за начина й на живот.
— Какво искаше да кажеш с тези дългове?
— Когато някое момиче дойде тука на работа, то трябва да изглежда хубаво. Дрехите са скъпи, поддържането на косата е скъпо, чорапите, гримът, всичко е скъпо, затова мама-сан — това е жената, която се грижи за момичетата — или собственикът на нощния бар, ще ги авансира така, че да могат да си купят всичко, от което имат нужда. Разбира се в началото всички момичета са млади и фриволни, свежи като първата роза през лятото, затова купуват и купуват, а после трябва да връщат парите. Повечето нямат нищо, когато започват — единствено себе си, освен, ако не са били хостеси в друг клуб и имат почитатели, които ги следват. Момичетата сменят нощните клубове, Линк, естествено, след като са си върнали дълга. Понякога един собственик може да плати вместо някое момиче, за да се сдобие с него и с онези, които ще го последват. Много момичета са доста известни и ги търсят. Заплащането може да е много добро, ако умееш да танцуваш, да разговаряш и знаеш няколко езика.
— В такъв случай дълговете им тежки ли са?
— Постоянно. Колкото повече стоят, толкова по-трудно е да изглеждат хубави, така че и разходите са повече. Минималната лихва по дълга е двадесет процента. През първите месеци момичето може да печели много, за да върне много, но никога достатъчно. — През лицето й мина сянка. — Лихвата се натрупва, дългът се натрупва. Не всички шефове са търпеливи. Така че трябва да търси други форми за припечелване. Неизбежно тя търси помощ. Тогава една нощ мама-сан й посочва някой мъж. „Той иска да те изкупи“, ще й каже тя. И…
— Какво означа това да те изкупи?
— О, това е обичай в нощния клуб тука. Всички момичета трябва да бъдат тук точно навреме, да кажем в осем, когато отваря, чисти и издокарани. Стоят до един часа сутринта или ще бъдат глобени. Глобяват ги и ако отсъстват или не са чисти, или издокарани и не се харесват на клиентите. Ако някой мъж иска да вземе някое момиче навън за вечеря, някои дори водят по няколко, за да впечатлят приятелите си, той купува момичето от бара, плаща такса в зависимост от времето, оставащо до затварянето. Не зная колко получава тя, мисля, че е 30 процента, но онова, което прави навън си е нейна работа, освен, ако мама-сан не се договори за нея, преди да излезе. Тогава къщата получава такса.
— Винаги ли?