— Хайде, Орлан…
— Но аз говоря сериозно, Линк. Този избор, този мой подарък няма нищо общо с теб и мен, нищо. Това, което се случва с нас е джос. За мен е важно ти да се радваш на живота, да опознаеш Азия, такава каквато е, а не такава каквато американците си мислят, че е. Моля те!
Бартлет беше объркан, всичките му принципи бяха разбити и се оказаха ненужни. Тази жена го очароваше и удивляваше.
Беше опиянен от топлината и нежността й. Всяка негова частица й вярваше.
И изведнъж, неговото вътрешно аз изкрещя: „внимание“. Еуфорията му отлетя. Току-що се сети, на кого беше споменал, че много обича италианската кухня. Горнт. На Горнт преди няколко дена. Докато разговаряха за най-добрата храна, която някога е опитвал. Горнт. Господи, дали тези двамата са тандем? Не може да бъде! Може би й е споменал и на нея. Дали?
Опита се да си спомни, но не можа. Всичко в него се разтърси, но очите му продължаваха да я виждат изпълнена с очакване там, усмихваща му се, обичаща го. Горнт и Орланда? Не могат да са съдружници. По никакъв начин. „Дори и така, бъди предпазлив. Ти почти нищо не знаеш за нея, затова внимавай, за Бога. Ти си в паяжина, в нейната паяжина. Дали това е и паяжината на Горнт?
Провери я! Провери я! Ако мисли това, което казва, тогава е нещо друго и тя е от друг свят — изключителна. Ще трябва да решиш — ти ще я имаш само според нейните условия.
Провери я докато имаш този шанс. Няма какво да губиш.“
— Какво? — попита тя, усещайки промяната.
— Просто размишлявах върху това, което каза, Орланда. Да избирам ли сега?
52
Суслов седеше в полумрака на тяхната сигурна квартира на „Синклер тауърс“ 32. Заради срещата си с Грей промени мястото на срещата с Артър тук.
Отпи от напитката си. До него на малка масичка имаше бутилка водка, две чаши и телефон. Сърцето му тежко биеше, както винаги когато имаше тайна среща. Никога ли няма да привикне? Не. Тази вечер беше уморен, въпреки че всичко мина отлично. Сега Грей е програмиран. Този нещастен глупак, тласкан от омраза, злоба и ревност! Центърът трябва да предупреди по-нататък БКП за него — тази личност е твърде уязвима. А и Травкин, някога принц, сега нищо, а Жак де Вил — този импулсивен некадърник — и всички останали. Няма значение! Всичко върви отлично. Всичко е подготвено за пристигането на Съндърс. Неволно потрепери.
„Не бих искал да ме хванат. МИ–6 са опасни, предават ни на съд и са фанатици като ЦРУ, но много по-зли. Ако планът на ЦРУ и МИ–6 под кодово име «Анубис» за обединяването на Япония, Китай, Англия, Канада и Америка някога успее, Русия ще бъде разбита завинаги. Ах, моя страна, моя страна! Как ми липсва Грузия, така красива, нежна и цъфтяща.“
Песните от детството, народните песни на Грузия, бликнаха и го върнаха там. Избърса една сълза при мисълта за толкова много красота, така далеч.
„Няма значение, отпуската ми е скоро. След това ще се върна у дома. По същото време и синът ми ще дойде в отпуска от Вашингтон с младата си съпруга и тяхното момченце, родено така разумно в Америка. За него няма проблеми с паспорта. Той е четвъртото поколение, което ще служи. Напредваме.“
Мракът го притискаше. По молба на Артър за по-голяма сигурност беше дръпнал завесите и държеше затворени прозорците, макар че нямаше вероятност да бъдат видени. Апартаментът имаше климатична инсталация, но отново за сигурност беше помолен да не я включва, както и светлините. Разумно беше да напуснат апартамента на семейство Фан, в случай че Грей имаше „опашка“ от СИ към него. Крос му каза, че тази вечер няма да има никой, въпреки, че утре ще бъде прикрепен друг човек.
Той взе такси и спря на „Голдън фери“ за вечерните вестници, преструвайки се на пиян, в случай че го наблюдават, после отиде до „Роуз корт“ и у Клинкър и после тук. Имаше един от СИ пред „Роуз корт“. Мъжът все още беше отвън. Нямаше значение.
Телефонът иззвъня. Звукът го накара да подскочи въпреки, че камбанката беше заглушена внимателно. Три позвънявания, после тишина. Сърцето му подскочи веднъж. Артър скоро ще е тук.
Той докосна един от автоматите, пъхнат зад една от възглавниците. Нареждане от Центъра. Едно от многото нареждания, които не одобряваше. Суслов не обичаше оръжията, ръчните оръжия. С тях можеха да станат грешки, с отровата — никога. Пръстите му докоснаха мъничката ампулка, скрита в ревера му достатъчно близо, за да я достигне с уста.