Суслов вдигна рамене. Нито Меткин, нито Центърът, нито някой от другите ще иска доказателства. Само подозрението ще го прати по дяволите.
— Сигурно ли е, че Меткин е жив? — попита той, премисляйки новия си проблем.
— Да. Ти си абсолютно сигурен, че той нищо не знае за „Севрин“?
— Да. Да, казах ти вече. — Гласът на Суслов прозвуча остро. — Ти си единственият, който познава всички членове на „Севрин“, нали? Дори Крос не ги знае, нали?
— Не. — Плъм отиде до хладилника и извади бутилка вода. Суслов си наля водка, доволен, че „Севрин“ има много важни безопасни клапани. Само Крос знаеше истинската позиция на Суслов в Азия. Останалите членове не се познаваха помежду си и никой нямаше представа за Банастазио и пистолетите, нито за степента на съветското проникване в Далечния изток.
И сега Меткин — едно от дефектните колела, беше свършило завинаги. Толкова лесно беше да му пусне въдицата — тази придобивка от въоръжението на самолетоносача ще гарантира повишение за участващия агент.
— Учуден съм, че са го хванали жив — каза той и действително го мислеше.
— Роджър каза, че са хванали бедния нещастник, преди да захапе ревера със зъби.
— Намерили ли са доказателства у него?
— Роджър не каза. Трябваше да работи бързо. Сметнахме, че най-доброто нещо, което може да се направи е да отведат Меткин в Хонконг възможно най-бързо. Бяхме изплашени, че знае за нас като се има предвид, че е старши. По-лесно ще се справим с него в Лондон — гласът на Плъм беше мрачен.
— Крос ще вземе решение за Меткин.
— Може би — Плъм неспокойно отпи още малко вода.
— Как са разбрали от СИ за находката? — попита Суслов като искаше да разбере колко знае Плъм. — Трябва да има предател на моя кораб.
— Не. Роджър каза, че изтичането е станало от информатор, който МИ–6 има на борда на самолетоносача. Дори ЦРУ не знаеше.
— Иисусе Христе! Защо по дяволите Роджър е бил толкова стриктен?
— Бил е Армстронг. СИ има временни неуспехи и положителни моменти. Но тъй като Меткин не знае нищо, няма да навреди.
Суслов усети критичния поглед на англичанина. Плъм не беше глупак. Беше силен и лукав. Протеже и избраник на Филби.
— Сигурен съм, че Меткин не знае нищо, което може да ни навреди. Дори и така Центърът трябва незабавно да бъде уведомен. Те могат да се заемат с това.
— Вече го направих. Помолих за помощ Първия.
— Добре — каза Суслов. — Много добре си направил. Ти и Крос. Привличането на Крос за каузата беше блестящ успех. Трябва отново да те поздравя. — Суслов направи комплимента искрено. Роджър Крос беше професионалист, а не аматьор като този и всички останали в „Севрин“.
— Може би аз го спечелих, може би той мене. Понякога не съм уверен — каза замислено Плъм. — Или за теб. Познавах Ворански. Години наред работихме заедно, но ти си нов, непознат.
— Да. За тебе трябва да е трудно.
— Не изглеждаш много разстроен от загубата на твоя началник.
— Не съм. Трябва да призная, че не съм. Меткин беше луд. Да се излага на такава опасност. Това беше абсолютно против нарежданията. Да бъда откровен… Мисля, че е имало изтичане от „Иванов“. Меткин беше единственият член на екипажа, освен Ворански, който имаше достъп до брега. Смяташе се, че е безукорен, но човек никога не знае. Може би е направил други грешки, поотпуснал си е езика в някой бар, а?
— Господ ни пази от глупаци и предатели. Откъде е взел информацията си А. М. Г.?
— Не знам. Веднага щом узнаем, този „теч“ ще бъде отстранен.
— Постоянно ли ще заместваш Ворански?
— Не зная. Не ми казаха.
— Не ми харесва промяната. Промяната е опасна. Кой го уби?
— Питай Крос. Аз също искам да знам. — Суслов отново погледна Плъм. Видя и кимна очевидно доволен. — Какво става със Съндърс и документите на А. М. Г.? — попита той.
— Роджър е скрил всичко. Няма място за безпокойство. Той е сигурен, че ще имаме възможност да ги погледнем. Ще получиш копие утре. — Плъм отново го погледна. — Какво ще стане, ако имената ни са назовани в докладите?
— Невъзможно. Дънрос веднага щеше да каже на Роджър, или на един от приятелите си в полицията вероятно на Куок — каза Суслов с насмешка — ако не на него, на губернатора. Това автоматично щеше да се върне при Роджър. Всички вие сте вън от опасност.
— Може би да, може би не. — Плъм отиде до прозореца и погледна небето. — Никога нищо не е сигурно. Да вземем Жак. Той никога няма да стане тай-пан.