— Защо не?
— Добре. Аз ще подготвя всичко необходимо.
— Не. Ние ще го грабнем и ние ще го доставим. На „Иванов“?
Суслов кимна и му каза предложението на Меткин да обвинят Бившите вълци, без да казва, че това е идея на Меткин. Е?
Плъм се усмихна.
— Умно! До утре.
Даде фенерчето на Суслов, извади друго и се обърна, вървейки надолу по канала, краката му все още бяха във вода. Суслов гледаше докато зави зад ъгъла и изчезна. Никога не беше ходил надолу. Плъм му беше казал да не го прави, защото е опасно и понякога има свличания.
Пое въздух дълбоко, превъзмогнал страха си. Още една кола изтрополи тежко над главата му. Това вероятно е камион, помисли си разсеяно. Кал и парче бетон паднаха с плясък и го стреснаха. Суслов почака, а после започна да се катери нагоре по склона. Още една миниатюрна лавина. Внезапно изпита омраза към подземната тръба. Това го накара да се почувства несигурен и жертва на съдбата.
53
Дънрос гледаше тъжните останки от изгорелия ресторант „Плуващия дракон“, които лежаха на двадесет стъпки във водите на Абърдийн. Останалите многоетажни палати, които плуваха наблизо, все още горяха с пищни и шумни светлини, претъпкани. Новите, бързо издигнати временни кухни на шлепове край корабите — майки димяха и тълпа готвачи и помощници сновяха като многобройни пчели. Нагоре-надолу бързаха сервитьори по опасни мостчета с подноси и съдове. Наблизо плуваха сампани, туристи разглеждаха Хонконг. Изгорелият кораб беше голяма атракция.
Част от горната структура на останката стърчеше от водата. Спасителни групи вече работеха под кораба с подводни прожектори, спасяваха я, подготвяха онова, което беше останало за плуване. Откъм кея и паркинга издигаха временен покрив и кухни. Продавачи с голямо старание предлагаха снимки на пожара, сувенири, стотици видове храна и един огромен облян в светлина плакат на китайски и английски съобщаваше, че новият ЕДИНСТВЕН НАПЪЛНО СЪВРЕМЕНЕН И ПОЖАРООБЕЗОПАСЕН ПЛУВАЩ РЕСТОРАНТ „ПЛУВАЩИЯТ ДРАКОН“ скоро ще заработи по-голям от всякога, по-хубав от всякога… Беше обичайна търговия с единствената разлика, че ресторантът беше на сушата, а не в морето.
Дънрос вървеше по кея към едно от морските стъпала. Наблизо имаше струпване на сампани, големи и малки. Повечето от тях можеха да бъдат наемани. Някои от сампаните бяха усъвършенствани. Нощни лодки за удоволствия. Вътре имаше възглавници за облягане и ниски маси, по-луксозните имаха стаи за двама, където да се нахранят, да пият, а след това да се любят. Човек можеше да наеме лодка за час или за нощ и да се носи по уединени места. В други сампани имаше всякакви напитки и храни, пресни храни, току-що приготвени, сервирани деликатно и ти и твоята дама можете да прекарате нощта в мечти и пълна интимност.
Можеше да бъдеш и сам, ако желаеш. Близо до някой от огромните острови с лодки твоят сампан ще се срещне с дамите на нощта и ти можеш да си избереш и след това да отплуваш. В пристанището можеш да задоволиш всяко свое желание, всяка жажда, всяка страст на най-ниска цена, цената е честна независимо кой си, стига да можеш да платиш и да си мъж. Опиум, кокаин, хероин — всичко, каквото пожелаеш.
Понякога храната беше лоша или момичето лошо, но това е просто джос. Грешка, за която се разкайваш, но не е умишлена.
Дънрос се усмихна, виждайки как едър турист нервно се облекчава в една лодка с помощта на cheong-sam момиче. Ти си в добри ръце — беше доволен от суетенето и блъсканицата около него, купуваха, продаваха, заменяха. Да, китайците са истинските капиталисти на света.
Ами предложението на Тип Ток и Джонджон? Ами Ландо Мата и Тайтфист и „Пар-Кон“? Ами Горнт? Ами А. М. Г. и Рико Анджин и Съндърс и…
„Недей да мислиш сега за тях. Бъди умен и мисли за себе си. Фор Фингър Уу не те е повикал, за да обсъждате времето.“
Слезе по първите стъпала към морето и се насочи по кея към главните стъпала, светлината от уличните лампи хвърляше силни сенки. Изведнъж всички сампани започнаха да се бутат за място, техните собственици се провикваха, махаха. Когато се изкачи до горната част на стъпалата суматохата спря.
— Тай-пан!
Една добре подредена лодка за удоволствия се освободи директно пред него. Лодкарят беше нисък, тумбест с много златни зъби. Той носеше скъсани панталони каки и риза, мокра от пот.
Дънрос подсвирна като разпозна най-големия син на Фор Фингър Уу, лох-пан, шеф на флотилията от лодките за удоволствия на Уу. Не беше чудно, че останалите се отклониха от курса си. Беше впечатлен, че Голдтут Уу го посрещна лично. Той пъргаво излезе на палубата и го поздрави. Голдтут бързо подкара.