— Каква беше връзката между Зеленоокия Дявол, между първия тай-пан на „Ноубъл хаус“ и именития У Куок?
— Те се срещнаха в морето. Срещнаха се в устието на река Пърл от У…
— Близо, до Пок Лу Чау, между Пок Лу Чау и Апличау. — Очите на стареца бяха като цепнатини.
— После се видяха край Хонконг. Тай-панът се качи на борда на флагмана на Куок. Отиде сам и… — Дънрос се опита да намери думата — … и сключи сделка с него.
— Сделката беше ли написана на хартия и оспорвана?
— Не.
— Почтена ли беше?
— Отвратителна гадост е да се задават такива въпроси от Стар приятел, когато Старият приятел отсреща знае отговора.
Пол Чой се размърда неволно при неочакваната злост в думите. Никой от мъжете не му обърна внимание.
— Така, така, тай-пан — каза старецът толкова смел, колкото и Дънрос, — да, сделката беше почтена, макар и изопачена, донякъде беше изопачена. Запознат ли си с нея?
— Не, изобщо не — каза Дънрос искрено. — Защо?
— Според сделката на всеки от вашите двадесет клипери капитанът е наш — моят дядо беше един от тях. По-нататък Зеленоокият Дявол се съгласи да вземе трима от момчетата на У Куок и да ги изпрати в неговата земя, за да ги обучи като чужденците в най-добрите училища, точно както неговите собствени синове. По-нататък тай-пан…
Очите на Дънрос се разшириха.
— Какво? Кой? Кои са тези момчета? Какви станаха те?
Фор Фингър Уу само се усмихна с крива усмивка.
— След това Зеленоокият Дявол се съгласи да достави един чуждестранен дяволски клипер за именития У Фанг Чой, въоръжен, с необходимите съоръжения и красив. У Фанг Чой плати за него, но тай-панът се разпореди и го нарече „Лотос Клауд“. Но когато Кълъм Слабия го достави почти две години по-късно вашият проклет главен адмирал Страйд Орлов, дойде от изток като убиец през нощта и уби нашия кораб и заедно с него и У Куок.
Дънрос отпи от брендито си, и чакаше външно спокоен, но беше шокиран. Кои можеха да са тези момчета? Дали действително е било част от сделката? В дневника на Дърк няма нищо, нито завещание за синовете на У Куок. Нищо. Кои мо…
— Айейа?
— Знам за „Лотос Клауд“. Да. И за мъже, капитани. Мисля, че бяха деветнадесет, а не двадесет клипера. Но не зная нищо за трите момчета. Що се отнася до „Лотос Клауд“, моят предшественик обеща ли да използва в бой кораба след предаването му?
— Не. О, не, тай-пан, не, той не е обещавал това. Зеленоокият Дявол беше умен, много умен. Смъртта на У Куок? Джос. Всички трябва да умрем. Джос. Не, Зеленоокият Дявол спази сделката. Кълъм Слабия, също. Ти ще спазиш ли сделката? — Фор Фингър Уу разтвори юмрука си.
Там лежеше половинката монета.
Дънрос я взе внимателно. Сърцето му биеше лудо. Гледаха го като змии, и двамата. Усети силата на техните погледи. Пръстите му една забележимо потрепнаха. Беше като останалите половинки монети, които все още бяха в Библията на Дърк в сейфа на Грейт хаус, две все още стояха, две бяха изчезнали, вече откупени. Подаде обратно монетата като се бореше да овладее треперенето на пръстите. Уу я взе, без да се интересува, че ръката му трепери.
— Сигурно е истинска — каза Дънрос, а гласът му звучеше особено. — Трябва да се провери. Откъде я взе?
— Тя е истинска, разбира се че е истинска, дю не ло мо. Признаваш ли, че е истинска?
— Не. Откъде я взе?
Фор Фингър запали цигара и се закашля. Прочисти гърлото си и се изплю.
— Колко монети имаше първоначално? Колко даде великият мандарин Джин-куа на Зеленоокия Дявол?
— Не съм сигурен.
— Четири. Имаше четири.
— А, една на твоя именит предшественик У Куок, платена и почтена. Защо великият Джин-куа ще му дава две? Не е възможно, следователно тази е открадната. От кого?
Старецът почервеня и Дънрос се запита дали не беше отишъл твърде далеч.
— Открадната или не — изплю се старецът — ти дължиш услуга. Айейа? — Дънрос само се загледа в него. — Айейа? Или лицето на Зеленоокия Дявол не е лицето на „Ноубъл хаус“?
— Откъде я взе?
Уу се втренчи в него. Угаси цигарата си в килима.
— Защо е трябвало Зеленоокият Дявол да се съгласява на четири монети? И защо е трябвало да се кълне в боговете, че той и всичките му наследници ще спазват неговата дума, айейа!