— За друга услуга.
— Ах, тай-пан, разбира се за друга услуга. Знаеш ли за каква услуга?
Дънрос се втренчи в него.
— Почтеният Джин-куа даде на заем на тай-пан моя прапрадядо четиридесет по 100 000 сребро.
— Четиридесет по 100 000 е четвърт милион долара. Преди сто и двадесет години. — Старецът въздъхна. Очите му още повече се свиха. Пол Чой стоеше затаил дъх, неподвижен. — Беше ли му поискан документ? Документ от твоя именит предшественик — срещу „Ноубъл хаус“.
— Не.
— Четиридесет по 100 000 сребро. Никакъв документ, никакъв… само доверие. Сделката беше само сделка между Стари приятели, никакъв… само доверие, айейа!
— Да.
Ръката без палец на стареца с открита длан се насочи и задържа половинката монета в лицето на Дънрос.
— Една монета заслужава услуга. Който и да я поиска. Аз я искам.
Дънрос въздъхна. След малко той наруши тишината:
— Първо да проверя дали съответства на другата половинка. След това искам да съм сигурен, че металът на тази е като метала на онази. Тогава ще поискаш услугата.
Той посегна да я вземе, но юмрукът се затвори здраво и се отдръпна, а Фор Фингър рязко посочи със здравия си палец Пол Чой.
— Обясни — каза той.
— Извинете, тай-пан — каза Пол Чой на английски, много неловко, ненавиждаше тясната каюта и дяволските завеси, всичко това заради едно обещание дадено преди дванадесет десетилетия от един пират на друг, и двамата главорези, ако половината разкази бяха истина. — Моят чичо иска да обясни как да се направи това. — Опитваше се да запази гласа си спокоен. — Той разбира се е на ясно, че вие ще имате уговорки и иска да е сигурен хиляда процента. В същото време не желае да се отказва от притежаваното поне в този момент. Докато не се увери по един или друг начин, той ще…
— Искаш да кажеш, че не ми вярва?
Пол Чой трепна при гневните думи.
— О, не, сър — отвърна той бързо и преведе онова, което беше казал Дънрос.
— Разбира се, че ти вярвам — усмивката на Уу се изкриви. — Но, ти вярваш ли ми?
— О, да Стари приятелю. Напълно. Дай ми монетата. Ако е истинска, аз тай-панът на „Ноубъл хаус“ ще удовлетворя молбата ти, ако е възможно.
— Когато и да помолиш, молбата ти трябва да бъде удовлетворена — кипна старецът.
— Ако е възможно. Да. Ако монетата е истинска ще ти направя услугата, ако не е — връщам ти монетата. Край.
— Не е край — Уу махна с ръка на Пол Чой. — Свършвай бързо.
— Моят… моят чичо предлага следния компромисен вариант. Вие ще вземете това — младежът извади плоско парче пчелен восък. — Върху него са направени различни отпечатъци на монетата. Имате възможност да сравните и да проверите дали тази половина пасва на другата, сър. Ръбовете са достатъчно остри, за да сте сигурен, почти сигурен. Това е първата стъпка. Ако сте удовлетворен втората стъпка е да отидем заедно при уредника на някой музей и да му дадем да провери и двете половинки пред нас. Тогава и двамата ще го узнаем едновременно. — От Пол Чой се стичаше пот. — Това е, което казва чичо ми.
— Едната страна лесно би могла да подкупи този, който ще изследва монетата.
— Разбира се. Но преди да се срещнем с него ще разменим двете половинки. Ние ще си познаваме нашата, вие вашата — но той не би могъл нали?
— Може да бъде подготвен за това.
— Разбира се. Но, ако ние… ако ние направим това утре и ако Уу ви даде думата си да не се опитва да нагласява нещата предварително, тогава става, нали? — Младежът избърса потта от лицето си. — Господи, тука е толкова задушно.
Дънрос размисли. После обърна студените си очи към Фор Фингър.
— Вчера аз помолих за услуга, ти каза — не.
— Онази услуга беше нещо различно, тай-пан — отвърна старецът веднага, а езикът му се мяташе като на змия. — Онова не беше същата услуга, като едно старинно обещание, което изплаща стар дълг.
— Ти попита ли приятелите си, които могат да имат отношение към молбата ми, айейа!
Уу запали друга цигара. Гласът му стана по-остър.
— Да. Приятелите ми са загрижени за „Ноубъл хаус“.
Тишината се сгъсти. Дънрос видя лукави очи да се стрелват към Пол Чой и после отново към него. Знаеше, че е в капан заради монетата. Ще трябва да плати. Ако беше истинска трябваше да плати, независимо дали е открадната или не. Открадната от кого? Кой е могъл да има монета? Дърк Струан никога не узна на кого са дадени останалите. В завещанието си беше написал, че подозира, че един е ходил при неговата любовница Мей-мей, но нямаше причина за такъв подарък от Джин-куа. Ако е зависело от Мей-мей, съобрази Дънрос, тогава тя трябва да е минала в Шити Т’Чънг, който понастоящем е главата на линията Т’Чънг, линията на Мей-мей. Може би е била открадната от него. Кой друг в Хонконг?